Свободна енергия на Гибс

В термодинамиката енергията на Гибс G отбелязва способността на даден процес да протича спонтанно. По дефиниция свободната енергия на Гибс $\mathbf {G}$ е равна на

$\mathbf {G} =\mathbf {U} +\mathbf {p} \mathbf {V} -\mathbf {T} .\mathbf {S}$

където с $\mathbf {U}$ е зададена вътрешната енергия на системата, с $\mathbf {S}$ е отбелязана ентропията, а с $\mathbf {T}$, $\mathbf {V}$, $\mathbf {p}$ - съответно температурата, измерена в Келвини, обема и налягането на системата. От дефиницията следва, че енергията на Гибс G е свързана с енталпията по формулата

$\mathbf {G} =\mathbf {H} -\mathbf {T} .\mathbf {S}$

където с $\mathbf {H}$ е означена енталпията, която е дефинирана като $\mathbf {H} =\mathbf {U} +\mathbf {p} \mathbf {V}$. В диференциална форма изменението на енергията на Гибс се задава с уравнението:

$\mathbf {dG=Vdp-SdT+\sum \mu _{i}dN_{i}}$

тук с dN_i е обозначено изменението на количеството вещество на даден компонент i, а с μ_i химичният потенциал на този компонент. Уравнението се опростява ако системата не обменя вещество с околната среда (dN_i=0), при изобарни процеси (dp = 0) или изотермични процеси (dT=0). Пример: ако dT и dp = 0, тогава изменението на G е равно на :

$\mathbf {dG=\sum \mu _{i}dN_{i}}$

Ако при дадена химична реакция енергията на Гибс намалява, т.е. $\Delta \mathbf {G} <0$, то реакцията протича спонтанно. Ако $\Delta \mathbf {G} >0$, тогава реакцията протича само ако външни сили повлияят на системата. Ако $\Delta \mathbf {G} =0$, то системата е в динамично равновесие - скоростиете на правата и обратната реакция са равни. В състояние на равновесие енергията на Гибс на системата е минимална. Изменението на енергията на Гибс е и мярка за максималната работа, която една система може да извърши.

Изменението на енергията на Гибс ΔG при дадена реакция е свързано с редица физикохимични величини: равновесна константа, електроден потенциал.

Вижте също

• Свободна енергия на Хелмхолц