Латерански договори: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 19:47, 2 февруари 2010

Латеранските договори са система от договори между италианската държава и Светия Престол. Определят правата и привилегиите на католическата църква и положението ѝ в Италия. Подписан е на 11 февруари 1929 в Латеранския апостолски дворец (Palazzo Laterano). Състоят се от договор, финансова конвенция и конкордат.

Договорът:

признава католицизма за "единствена държавна религия" на Италия (т. 1); светския суверенитет на Светия Престол, вкл. по медународни дела (т. 2);
формално признава на Ватикана статут на суверенна территория, управлявана от Светия Престол, формално наречен Ватикан — Град Ватикан (Citta del Vaticano), границите на които са определени от план, приложен към договора (т. 3).

Конкордатът определя правата и привилегиите на католическата църква в Италия, държавата определя за неработни 10 дни, в които има църковни празници, а също и неделите (т. 11); епископите са верни на краля на Италия, като държавен глава (т. 20).

През 1969 г. палатата на депутатите приема закон, разрешаващ развода; така този закон фактически отменя т. 34 от конкордата.

Съглашенията са преразгледани през 1984, главно в частта им, че католицизмът се явява господстващата религия в Италия.

Външни препратки

Пълният текст на договорите

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 Договорът:
 * признава католицизма за "единствена държавна религия" на Италия  (т. 1); светския суверенитет на [[Светия Престол]], вкл. по медународни дела (т. 2);
-* формално признава на [[Ватикана]] статут на суверена территория, управлявана от Светия Престол, формално наречен Ватикан — Град Ватикан (''Citta del Vaticano''), границите на които са определени от план, приложен към договора (т. 3).
+* формално признава на [[Ватикана]] статут на суверенна территория, управлявана от Светия Престол, формално наречен Ватикан — Град Ватикан (''Citta del Vaticano''), границите на които са определени от план, приложен към договора (т. 3).
 Конкордатът определя правата и привилегиите на католическата църква в Италия, държавата определя за неработни 10 дни, в които има църковни празници, а също и неделите (т. 11); епископите са верни на краля на Италия, като държавен глава (т. 20).