Вавилонски плен

Вавилонският плен (Шаблон:Lang-he, галут Бавел) е периода от 598 г. пр.н.е. до 539 г. пр.н.е. в еврейската история.

Вавилонският плен е времето на принудителното заточение във Вавилон на по-голямата част от еврейското население на Юдейското царство в периода на царуването на Навуходоносор II във Вавилония. Изселването и заточването се провежда през първите 16 години (598-582 г. пр.н.е.) и по съществото си е наказателна мерка в отговор на антивавилонския бунт в Юдея. Този период в историята на евреите приключва със завръщането им в Юдея (не на всички, като дори по-голяма част от заточените остават в Двуречието) след завладяването на Вавилон от персийския цар Кир Велики.

Вавилонският плен е повратен момент във формирането на еврейското религиозно (виж юдаизъм) и народностно съзнание. След завръщането на евреите в Юдея от Вавилонския плен те възстановяват Йерусалимския храм, като на мястото на разрушения от Навуходоносор Соломонов, изграждат Втория храм, с тази разлика от първия, че кивота е загубен базвъзвратно. В историята на евреите започва т.нар. епоха (период) на Втория храм, който приключва с превземането на Йерусалим през 70 година от император Тит.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вавилонский плен“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​