България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Evgord (беседа | приноси)
м Премахнати редакции на Evgord (б.), към версия на Tourbillon
Ред 491: Ред 491:
* [http://history.rodenkrai.com История на България] - снимки, факти и легенди за българските земи
* [http://history.rodenkrai.com История на България] - снимки, факти и легенди за българските земи
* [http://www.bulgariancastles.com Български крепости, замъци и руини] - история, снимки, планове и легенди за българските средновековни крепости
* [http://www.bulgariancastles.com Български крепости, замъци и руини] - история, снимки, планове и легенди за българските средновековни крепости
* [http://seen.evgenidinev.com/archives/ Пейзажи от цяла България]
* [http://www.360.bg/ Панорамни 360 градусови снимки от България върху карта. (Geotagging)]
* [http://www.360.bg/ Панорамни 360 градусови снимки от България върху карта. (Geotagging)]
* [http://www.pbase.com/ngruev/bulgaria Снимки от България]
* [http://www.pbase.com/ngruev/bulgaria Снимки от България]

Версия от 12:05, 6 февруари 2010

Вижте пояснителната страница за други значения на България.

България
      
Девиз: Съединението прави силата
География и население
Площ110 879 км²

суша - 108 489 км²

вода - 2 390 km²
(на 102-ро място)
СтолицаСофия
Най-голям градСофия
Официален език
Население (2010)Понижение 7 576 751[1]
(на 94-то място)
Гъстота на нас.63,1 души/km²
Управление
ФормаПарламентарна република
Президент на БългарияРумен Радев
История
Независимост


681
681 - 1018

1185 - 1396

1396 (1422)

3 март 1878

6 септември 1885
22 септември 1908
Икономика
БВП (ППС, 2008)Повишение $ 93,78 млрд.
(на 68-о място)
БВП на човек (ППС)Повишение $ 12 900
ИЧР (2009)Повишение 0,840 (висок)
ВалутаЛев (BGN)
Други данни
Часова зонаEET (UTC+2)
Автомобилно движениедясно
Интернет домейн.bg2
Телефонен код359
ITU префиксBUL
Официален сайтwww.government.bg
1: Приблизителна оценка
2: След влизане в Европейския съюз, съвместно с него ползва и .eu
България в Общомедия


Република България е държава в Европа. Разположена е в източната част на Балканския полуостров и заема 22% от неговата територия. Площта ѝ е 110 843 км², от които 110 510 км² суша и 333 км² водна площ. Населението е около 7 640 000 души (2007). Столица на държавата е град София.

България граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, с Република Македония и Сърбия на запад и с Румъния на север. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни (главно по река Дунав) и 378 км — морски.

Българската държава в Югоизточна Европа води началото си от 7 век, когато е създадена Първата българска държава (632/681–1018). Тя играе важна роля в разпространението на християнството, литературата и културата сред народите на Източна Европа. Няколко века по-късно, с упадъка на Втората българска държава (1185–1396/1422), страната е завладяна от Османската империя и остава част от нея в продължение на пет века. Руско-турската война от 1877-1878 година довежда до създаването на Третата българска държава. След Втората световна война страната става част от Източния блок и в нея е установен комунистически режим. През 1990 година в България е възстановена демокрацията във форма на парламентарна република и днес страната е член на Европейския съюз и на НАТО.

България има своя база, наречена Свети Климент Охридски, на остров Ливингстън в Антарктика и като Консултативен член на Антарктическия договор участва в управлението на териториите разположени южно от 60° ю.ш.

География

Обикновено територията на България се разделя на пет физикогеографски зони: Дунавска равнина, Старопланинска зона, Краищенско-Тунджанска зона, Осоговско-Родопска зона и Черноморска зона.

Дунавска равнина

Равнини в Северозападна България
Изглед от село Червен, Русенско

Дунавската равнина включва голяма част от Северна България - частта от Долнодунавската низина южно от река Дунав. Релефът е низинен като постепенно преминава от запад на изток в хълмисто-платовиден. Средната надморска височина е 178 m. Повечето речни долини имат полегати леви и стръмни десни склонове, а крайните западни реки (Видбол, Тополовец и Чичилска) и реките в Добруджа са с каньоновидни долини.

Климатът е умереноконтинентален, с горещо лято и студена зима. Средната годишна сума на валежите е от 500 до 600 mm. Реките са къси, с най-голям отток през юни и най-малък през февруари. По-големите реки, освен граничната Дунав, са Лом, Огоста, Искър, Осъм, Вит, Янтра.

Старопланинска зона

Ждрело край село Петачинци

Старопланинската област разделя Северна и Южна България. Тя включва няколко добре разграничени области от север на юг: Предбалкан, Стара планина, Задбалкански полета и Средногорие.

Стара планина е планинска верига с дължина около 550 km и височина до 2376 m (връх Ботев). Предбалканът включва северните предпланини на Стара планина, а Средногорието - поредица от ниски планини, редуващи се от запад на изток: Завалска планина, Вискяр, Люлин, Витоша, Плана, Лозенска планина, Средна гора, Бакаджиците, Хисарски възвишения. Между Стара планина и Средногорието се намират няколко котловини, също подредени в редица от запад на изток: Бурелска, Софийска, Саранска, Камарска, Златишко-Пирдопска, Карловска, Казанлъшка, Сливенска, Карнобатска, Айтоска.

Изглед към резерват Джендема, Стара Планина

Климатът е със силно планинско влияние, умереноконтинентален на север, умерен преходноконтинентален на юг. От Старопланинската зона извират повечето реки от Дунавската равнина, както и част от реките в Южна България, по-големите от които са Тунджа, Тополница, Стряма.

Краищенско-Тунджанска зона

В западната част на тази зона се намира Краище - поредица от ниски планини (Руй, Верила, Земенска планина, Конявска планина, Милевска планина, Голо бърдо и други) и котловини (Трънска, Брезнишка, Радомирска, Пернишка, Кюстендилска, Самоковска и други). На изток от тях е Горнотракийската низина, включваща Пазарджишко-Пловдивското и Старозагорското поле. Източно от нея е басейнът на река Тунджа, който има хълмисто-равнинен релеф.

Изглед към Руй планина

Климатът е умерен преходноконтинентален, с планинско влияние на запад и със слабо средиземноморско влияние в равнините, най-отчетливо в югоизточната част. През Краището преминава река Струма, а равнинните области се отводняват от реките Марица и Тунджа и техните притоци.

Осоговско-Родопска зона

Изглед към Мусала - най-високият връх на Балканския полуостров

По-голямата част от Осоговско-Родопската зона е заета от сравнително високи планини - Родопите, Рила и Пирин. Тук се намира и най-високият връх на територията на България и на целия Балкански полуостров - Мусала (2925 m) в Рила планина. По западната граница са разположени и няколко по-ниски планински вериги - Осоговска планина, Беласица. Между планините са разположени няколко речни долини, най-големи от които са тези на Струма и Места.

Климатът е умерен преходноконтинентален, със силно планинско влияние. В отворените на юг долини на Струма и Места е чувствително средиземноморското влияние.

Бяла (Област Варна)

Черноморие

Българското Черноморие включва низините в източната част на страната, в непосредствена близост до Черно море. Те са по-широки в района на Варна и Бургас и се стесняват на юг и в средната част, където Странджа и Стара планина се доближават до морския бряг. Климатът по Черноморието е повлиян от близостта на морето. Реките, протичащи през тази физикогеографска зона, са сравнително къси и се вливат в Черно море. По-важните са Камчия, Велека, Ропотамо. Там са разположени и най-големите естествени езера в страната - Бургаско, Варненско, Белославско.

История

Файл:Bulgar warior.jpg
Победоносен български воин, фрагмент от Наг Сент Миклошкото съкровище

Велика България

Стара Велика България (Η παλαια μεγαλη Βουλγαρια) е основана от Хан Кубрат на територията, простираща се между Кавказ, Волга и Карпатите, като военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена, непосредствено след разпадането на съществуващата дотогава аваро-българска федерация от 632 г. Въпреки многобройните атаки на хазарите, хан Аспарух успява да ги победи в началото на 670 г. По-късно през 680 г. той завлядява Мизия и Добруджа и полага началото на Първата българска държава.

Първа българска държава

В хода на войната с хазарите хан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на запад към Дунава и се заселва в областта Онгъл. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците от обединените български и славянски воини и заселването на българите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г. Това дава основание на някои историци да смятат 681 г. за начало на Първата българска държава. Аспарух определя Плиска за столица.

Хан Крум

Първото стратегическо териториално разширение на юг - областта Загоре - става по време на управлението на синa на хан Аспарух - хан Тервел през 705 г. В знак на признателност византийският император Юстиниан II Ринотмет (Безноси), който благодарение на оказаното му от българския хан съдействие възрвъща престола си в Константинопол, дарява областта на българите, а Тервел получава титлата кесар (цезар). Българският хан изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на Арабския халифат, като в решителното сражение от 717 г. българските воини посичат над 20,000 араби.

По времето на хан Крум (803-811) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и хан Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. България се превръща в една от трите най-силни държави на континента и разширява своите предели до Средния Дунав или до р. Тиса на север, а на изток до р. Днепър (днешна Украйна). През периода 632-1018 г. в България се развива културата, писмеността и изкуствата, а поданиците се радват на просперитет. Въвежда се глаголицата като официална азбука, създава се и първият университет, основан от св. Климент Охридски в Охрид. Важен елемент от формирането на новата българска народност е общият език, който се развил на основата на славянския.[2]

Княз Борис I покръства българите през 864 г. При цар Симеон I Велики (893-927), който създава и утвърждава Българската патриаршия като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (империя) обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в Европа, разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав.

България при цар Самуил

При цар Петър I и цар Борис II България упада заради вътрешни размирици. През 971 г. Византия завзема Източна България, а столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на цар Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018 г.

Византийско владичество

Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на Петър II Делян (1040-1041). Следващият опит е на Петър III. След загубата в битката при Мариокефалон във Византия назряват благоприятни вътрешно-политически процеси способстващи за подигане на българското народо-освободително движение. Асеневци сключват стратегически съюз за борба срещу Византия на Балканите с великия жупан Стефан Неманя.

През пролетта на 1185 година братята Асен и Петър решават да вдигнат въстание. За център избират Търново. Много люде се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на Димитровден. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията братята Асен и Петър пускат слуха, че Свети Димитър е напуснал Солун и иконата му се намира в построената от братята църква.

На 26 октомври 1185 година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в българските земи и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар Петър IV (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец Алексий Врана губи първите битки с въстаниците. През пролетта на 1187 г. самият император Исаак II Ангел обсажда Ловечката крепост, за да си върне контрола над Мизия. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който de jure признава възстановяването на българската независимост и държавност. Този акт бележи за историографията хронологически началото на второто българско царство.

Втора българска държава

България при управлението на Иван Асен II (1218-1241)

Втората българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186) е със столица Търново. През 12 век се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над кръстоносците и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин. 1218-41 започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен II, както и възобновяване на българската патриаршия. 1241-80 нашествия на татарите, упадък при цар Константин Тих Асен, въстание на Ивайло. 1299 - на престола се възкачва татаринът Чака. 14 век - след период на укрепване при цар Теодор Светослав се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт: отделяне на Добруджанското деспотство. 1371 Разделяне на България между наследниците на Иван Александър - Търновско царство на Иван Шишман и Видинско царство на Иван Срацимир. България пада под османска власт през 1396 г. след поражението на кръстоносците при Никопол.През 1444 г. Владислав III Варненчик опитва неуспешно да освободи Балканите от османците, като достига до Варна. При битка във Варна е разбит от султан Мурад II.

Османско владичество

15 век Константин II Асен, Въстание на Константин и Фружин, походи на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди. 16-17 в. Народни въстания срещу чуждите владетели - Търновско, Чипровско и Карпошово въстание. 18 век начало на българското Възраждане - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански. Въстания в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1768-74) и Руско-турската война (1768-1774). 19 век развитие на просветната култура.

Рисунка на български жени, 1586

По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина. 3 април 1860 - Иларион Макариополски обявява отделянето на българската църква от вселенската патриаршия. 27 февруари 1870 ферман за учередяването на българска екзархия. 1872 Антим I е избран за екзарх. 1860-78 организирано национално освободително движение - Г. С. Раковски основова Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски учредяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. 12 април 1877-19 януари 1878 Руско-турска освободителна война. 3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.

Трета българска държава

Княжество и Царство България

1 юли 1878 е подписан Берлинския договор който разпокъсва България на 5 части: „самостоятелно и трибутарноКняжество България, (включващо земите между река Дунав и Стара планина и Софийския санджак) със столица София и „под суверенитета на Н. В. Султана“, Източна Румелия автономна в административно отношение област в Османската империя със столица Пловдив; Македония и Южна Тракия остават за Османската Империя, Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Поморавието — на Сърбия. Избухва Кресненско-Разложкото въстание. 1879 Алеко Богориди е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия. Учредително събрание и приемане на Търновската Конституция. Избран е Александър I Батенберг за български княз. 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Сръбско-българска война. 1887 е избран Фердинанд Сакскобургготски за княз. Управление на Стефан Стамболов. 1893 създаване на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) от Гоце Делчев. 1903 избухва Илинденско-Преображенското въстание подготвено и организирано от ВМОРО.

Граници на България през 1915

С обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 България става царство, а княз Фердинанд се титулува като цар. През 1912 и 1913 г. България подготвя Балканската война, завършила с първата национална катастрофа. През Първа световна война (1915-1918) България взима участие на страната на Централните сили. Втора национална катастрофа. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III. През 1923 е свалено правителството на Александър Стамболийски, следвана от диктатурата на правителството на А. Цанков, Септемврийско въстание. 1926-31 България се управлява от А. Ляпчев. На 19 май 1934 е организиран военен преврат от „Звено“ и Военния Съюз с министър-председател Кимон Георгиев. 1940 по Крайовската спогодба Южна Добруджа е възвърната на България. През Втората световна война (1941-1943) България е на страната на Тристранния пакт. Евреите от територията на царството (ок. 50000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Източна Европа, но 11363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в Треблинка. Формиран е националния комитет на Отечествения Фронт. 28 август 1943 умира цар Борис III; управление на Симеон II с регенти княз Кирил, Богдан Филов и ген. Н. Михов; Въздушни бомбардировки над София.

През 1944 година правителство на Иван Багрянов (1 юни-1 септември), Константин Муравиев (2-8 септември). На 5 септември СССР обявява война на България; Правителство на Отечествения фронт, министър-председател Кимон Георгиев. 1944-45 участие на България в заключителния етап от Втората световна война.

Народна република България

Ръководителят на НРБ Тодор Живков и лидера на Монголската народна република Юмжагийн Цеденбал (ляво), 1971

След Втората световна война България попада в сферата на влияние на Съветския съюз и през 1946 г. става народна република с еднопартийно управление на БКП. Възприет е съветският модел на планова икономика с национализация на предприятията и колективизация на селското стопанство. Като част от Съвета за икономическа взаимопомощ и Варшавския договор, НРБ е силно обвързана в политическо, икономическо и военно отношение със Съветския съюз и неговите съюзници. Начело на БКП и на държавата застават: Георги Димитров (1946-49), Васил Коларов (1949-50), Вълко Червенков (1950-56), Антон Югов (1956-62) (като министър-председател), Тодор Живков (1956-89) (като генерален секретар на БКП, министър-председател и (след 1971 г.) като Председател на Държавния съвет (държавен глава). България става член на ООН на 14 декември 1955. През 1971 е приета нова Конституция на Народна република България.

Република България

През 1989 г. на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП с приемането на оставката на Тодор Живков и избирането на Петър Младенов за генерален секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет се поставя началото на прехода на България от комунизъм и планова икономика към демокрация и пазарна икономика. България става член на НАТО на 2 април 2004 и член на ЕС на 1 януари 2007.

Според американската организация Freedom House занимаваща се с определяне нивото на демокрация по света "България има бързо развиваща се икономика, но сравнително слабото и мудно правосъдие, присъствието на корупция и организирана престъпност продължават да са значително обществено предизвикателство". България е определена като "свободна държава" (най-добър (1 от 7) за политически права, добър (2 от 7) за граждански свободи.[3].

Въпреки ободрителните думи, през 2009 г. съвременните обществени процеси не позволяват да се заключи, дали е настъпил краят на преходът, символично поставен с ноемврийския пленум.

  1. виж също Република България (след 1989)

Население

Изменение на населението на България за периода 1961-2003 година по данни на FAO
Тракийско, шопско и македонско момиче, картина на Иван Мърквичка
Български мюсюлмани от с. Селча, 1950 г.

По времето на социализма в Народна република България населението нараства до близо 9 милиона души. Девет-милионният българин се очаквало да се роди към 90-те години, но след свалянето на Тодор Живков и режима от власт това така и не се случва. След 1989 ръста на населението започва да намалява и по оценки на Националния статистически институт населението на България през 2007 година е 7 640 238 души.[4] Заедно с това се страната изпада в демографска криза. Естественият прираст на населението е отрицателен (-0,79% за 2009) и е третият най-нисък в света — единствено Черна Гора и островите Кук имат по-нисък прираст на населението (съответно -0,85% и -3,30%).[5] Средната възраст на българите се изчислява на 41,4 години, една от най-високите в Европа, като в същото време продължителността на живота е 73,1 години, една от най-ниските на континента.

Според преброяването от 2001 година, 83,9% от населението на страната са българи, като другите два най-многобройни етноси са турците (9,4%) и циганите (4,7%). Останалите 2% включват арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци, каракачани, евреи и други. 84,5% от населението говори български език като майчин (роден език), който е и официален за държавата. Освен български, турски език се говори от 9,6% от населението, а с цигански език си служат 4,1%.

Около 71% от жителите на страната живеят в градовете. Деветте града с население над 100 хиляди жители са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Добрич.[6]

Език

Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода — дописмен (до 9 век), старобългарски (9—11 век), среднобългарски (11—14 век) и новобългарски (от 15 век насам).

В България се заражда кирилицата – азбука, създадена най-вероятно от Св. Климент Охридски и наречена на неговия учител и създател на глаголицата Св. Кирил Философ. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, руския, книжовния македонски език, сръбския, украинския, беларуския език, русинския, както и в други държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа. В България при навлизането на християнството е имало много даровити книжовници като Йоан Екзарх и Черноризец Храбър. Благодарение на делото на братята Кирил и Методий, техните ученици и редица други книжовници старобългарският език днес стои наравно с латинския и старогръцкия език като един от световните класически езици.

В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.

Съвременният български език се причислява към групата на южнославянските езици, и е един от 23-те официални езика в Европейския съюз.

Религия

Член 13 от българската конституция от 1991 година гарантира религиозната свобода, но посочва и източното православие, изповядвано от по-голямата част от населението, с титуляр Българската православна църква (призната за автокефална през 927 година), като традиционно. Конституцията също така задължава българската държава и институциите да спазват принципите на религиозна неутралност.

Мнозинството от жителите на България са християни. 82,6% са източноправославни, 1,2% са католици, и протестанти. Ислямът се изповядва от 12,2% от населението (предимно етническите турци и българомохамеданите), а 0,8% — юдаизъм. Останалите 3,2% са други религии (най-вече будизъм).[7]

Според анкета от 2009 година 67,3% от българите вярват в съществуването на Бог, а 21,7% - не. Същевременно едва 13,6% от българите посещават религиозни служби поне веднъж месечно, а 24,1% декларират, че вярват в задгробния живот.[8]

Образование

Русенски университет „Ангел Кънчев“

Средната грамотност на населението е 98,2% според преброяването от 2001 година. По данни на Евробарометър от 2005, близо 21% от населението владеят руски език, а около 15% — английски език.[9] Процентът на владеене на западни чужди езици се покачва. През 2000-2001 година около 30% от учениците в начални училища са изучавали английският като втори език, а 25% — френският.[10]

Наука и технологии

Публична лекция в НАО-Рожен

Към 2009 г. на територията на България функционират 47 университета. Страната има дългогодишни традиции в научни дисциплини като математика, физика, информационни технологии, астрономия и медицина. Повечето български учени работят в Българската академия на науките (БАН). Въпреки забележимия напредък в последните години, за научни изследвания се отделя най-малък дял от БВП — едва 0,4%.[11]

Според организацията Менса, българите са на второ място в света по резултати от тестовете ѝ за интелигентност, а студентите - на второ място от резултати на SAT.[12][13] Съобразно тестовете на Менса, проведени през 2004 г., за най-умна жена (и един от най-умните хора) е определена българката Даниела Симидчиева, която постига коефициент на интелигентност 200.[14]

Космически изследвания

Космическият скафандър "Сокол", разработен от Институт за космически изследвания - БАН и използван от космонавтите Георги Иванов и Александър Александров

Българският астроном Георги Мандушев е един от откривателите на една от най-големите планети извън Слънчевата система, откривани досега — TrES-4.[15] ИКИ към БАН взима участие в космическата мисия на Индия Чандраян-1, и поставеният на индийския апарат уред RADOM-7 успешно изпълнява функциите си. Космическите изследвания обаче са с ограничено финансиране, тъй като МОН и фонд "Научни изследвания" не осигуряват подкрепа за участие на български космически проекти в разработки на Европейската космическа агенция.[16]

Компютърни науки и информатика

Файл:Vitosha Computer.JPG
Български компютър "Витоша", 1960-те.

Компютърните науки са един от най-развитите научни браншове в страната. Американският физик Джон Атанасов, който е с български произход, изобретява първият електронен цифров компютър - специализирана изчислителна машина, която става известна като Компютър на Атанасов-Бери (1937-1942).

В началото на 80-те години на 20 век, като част от Източния блок, страната разработва и произвежда серийно персоналния компютър Правец. Към 2007 България е на първо място в Европа по брой на сертифицирани IT-специалисти на глава от населението и на 8-мо място в света по същия показател.[17][18]

Водещи международни компании като Apple Inc. и Hewlett-Packard имат представителства в България. Такъв пример е компанията Hewlett-Packard, която през 2006 година създава своя център за глобална поддръжка на Европа, Близкия изток и Африка в София.[19] През 2005 компанията SAP AG установява своите водещи лаборатории за разработка на софтуер в София. През 2008 IBM подписва споразумение за сътрудничество с българското правителство и научни институции. През септември същата година в Държавната агенция за информационни технологии е инсталиран един от 100-те най-мощни (към 2009 г.) суперкомпютри в света — Blue Gene/P.[20], който е и най-мощният суперкомпютър в Източна Европа (включително Русия) към 2009 г. Използва се от учени от Софийския университет и БАН за изчисления в областта на медицината, астрономията и математиката.

Физика

Над 90 български учени участват в проекта на ЦЕРН, целящ чрез Големия адронен ускорител (свръхмощен ускорител на частици) да разширят познанията в областта на физиката на елементарните частици и дори да се опитат да възстановят условията, при които е възникнала Вселената.[21] Георги Наджаков е един от най-известните български физици, провеждал изследвания върху фотоелектретите.

Други открития

През 2009 български учени създават и успешно тестват препарат, който ефективно спира почвената ерозия и повишава плодородността ѝ.[22]

Държавно устройство

Централни институции

Сградата на Народното събрание в София

Съгласно Конституцията от 1991 година България е парламентарна република, но с ясно изразено разделение на властите. Националните символи на българската държава са знамето, химнът, гербът и Гвардията на Републиката.

Българският парламент - Народното събрание, се състои от 240 депутати, от 2009 г. 201 от тях се избират пропорционално и 39 мажоритарно, избирани за срок от 4 години. Парламентът отговаря за приемането на закони, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.

Президентът на Републиката се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежава законодателна власт или инициатива, президентът може да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. Президентът има вицепрезидент избран заедно с него на изборите.

Административно деление

Карта на областите в България


От 1999- та насам Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Област София-град, Област София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области.

Въоръжени сили

Българската армия се състои от:

Български парашутисти на съвместно учение с американски войски край авиобаза Безмер

Общата численост на въоръжените сили е около 39 000 души. България е член на НАТО, и участва в мироопазващата мисия в Афганистан с контингент от 610 души. Българския контингент в Ирак бива изтеглен през декември 2008. Българската армия разполага с около 600 танка, от които 160 са в експлоатация, близо 1000 бронирани машини (около 350 в експлоатация), 192 единици тежка артилерия, над 300 единици минометна артилерия, 20-30 изтребителя, 18 бойни вертолета, 11 бойни съда (4 фрегати, 3 корвети, 3 ракетни катера и една подводница), както и различни видове транспортна техника. Противовъздушната отбрана разполага с общо 208 зенитно-ракетни комплекса и около 500 зенитно-артилерийски установки. Оборудването е предимно от съветски произход. Наблюдава се приток на ново оборудване — джипове Хъмви, военно-транспортни самолети C-27J Спартан, снайперски пушки Barrett M82 и други. Бюджетът за 2009 възлиза на около $1,3 млрд. България има добре развита отбранителна промишленост, и произвежда радиоелектронно оборудване, части за изтребители, авионика, ракети, автоматични оръжия, артилерия, гранатомети, боеприпаси, униформи и безпилотни самолети. Минималната работна заплата в БА е малко по-висока от средната работна заплата за страната — 645 лв.[23]

Икономика

Файл:BulgariaBLVDBelissimo.JPG
Офис сграда на булевард "България"

България е аграрно-промишлена страна с отворена пазарна икономика, средно развит частен сектор и известен брой стратегически държавни предприятия. През последните години България постига висок икономически растеж, въпреки това продължава да бъде страната с най-нисък доход в Европейския съюз. Според Евростат през 2008 г. БВП на глава от населението е 40% от средния за Европейския съюз. ЦРУ на САЩ изчислява БВП на глава от населението на $12 600 през 2009, което е една трета от това на Белгия. Най-голям дял в икономиката имат промишлеността и земеделието, въпреки че секторът на услугите устойчиво повишава своя дял в БВП. България произвежда значителни количества желязо, мед, злато, бисмут, въглища, електроника, рафинирани петролни горива, части за превозни средства, оръжие и строителни материали.

Нощен изглед към София. Близо 50% от БВП на страната се формира в столицата.

България преодолява инфлацията на дълбоката икономическа криза от 1996-1997 г., но последните данни показват увеличаването и до 12,5% за 2007 г. Безработицата спада от 17% през 1990-те до почти 7% през 2007 г, но в някои слабо населени райони, тя продължава да е с високи стойности. Инфлацията е основната причина страната да няма да може да въведе еврото преди 2013-2014 г. Дълбок проблем продължават да са корупцията в държавната администрация и неефективното правосъдие.

През 2008 България е на 89 място в света по индустриален растеж - 3,9% (за сравнение - през 2007 е 14%) на година.[24]

В разгара на световната финансова криза през 2008-2009 г. безработицата остава сравнително ниска (6,3% за 2008), но се увеличава до 8% през 2009 г. Кризата оказва негативен ефект основно на промишлеността. Правителството предвижда спад от 2,2% на БВП през 2010 и бюджетен дефицит от 0,7%.

Добив

Медодобивният рудник Елаците близо до Мирково.

България е на 9-то място в света по добив на бисмут, на 26-то място по добив цинк[25], на 19-то място по добив на мед[26] и на 19-то място по добив на въглища (на шесто в ЕС след Германия, Полша, Чехия, Гърция и Румъния).[27] Рудник Елаците е най-големият на Балканите и един от най-големите в Източна Европа. В компанията собственик Елаците-Мед АД работят над 1800 служители. Рудникът произвежда около 42 000 тона мед, 1,6 тона злато и 5,5 тона сребро годишно. Планира се да започне производството и на молибденов концентрат. Аурубис България е завод в Пирдоп, който през 2005 произвежда 240 000 т анодна мед и 60 000 т катодна мед.[28]

Енергетика

ТЕЦ Бобов дол

Въпреки, че България притежава незначителни запаси на природен газ и нефт, нейният добре развит енергиен сектор играе важна роля на Балканите. Стратегическото разположение на страната я прави важен район за пренос и разпределение на нефт и природен газ от Русия за Западна Европа и другите балкански страни.

От гледна точка на производство на електроенергия на глава от населението, България е най-големият производител и износител на електроенергия на Балканския полуостров. В Козлодуй се намира атомната електроцентрала АЕЦ Козлодуй (3 760 МВт). Край Белене се строи втора атомна електроцентрала (АЕЦ Белене), чийто първи реактор трябва да бъде пуснат през 2013 година, а вторият - година по-късно. Съществува предложение и за построяване на блокове 7 и 8 към АЕЦ Козлодуй.[29] Ядрената енергия задоволява над 20% от енергийните нужди на страната.

По-голямата част от електричеството се произвежда от ТЕЦ. В комплекса Марица Изток се намират най-големите топлоелектрически централи в Югоизточна Европа.[30] Мощността на най-голямата в комплекса, ТЕЦ Марица изток 2 (1450 МВт), се равнява на един голям и един малък реактор от АЕЦ Козлодуй. ТЕЦ 3 произвежда 870 МВт, а ТЕЦ 1 — 500 МВт. Други големи ТЕЦ са ТЕЦ Варна (1260 МВт), ТЕЦ Бобов дол (630 МВт) и ТЕЦ Русе Изток (400 МВт).

Водноелектрическата енергия също е добре застъпена. Повечето ВЕЦ са с мощност от порядъка на 50-150 МВт. Каскадата Белмекен-Сестримо-Чаира е най-мощното хидроенергийно съоръжение, състоящо се от три обекта — ПАВЕЦ Чаира (864 МВт), ВЕЦ Сестримо (240 МВт) и ПАВЕЦ Белмекен (375 МВт).

България развива с бързи темпове и възобновяеми енергийни източници, най-вече ветрогенератори и слънчеви колектори.

Държавните активи в енергетиката се управляват от Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Земеделие

Слънчогледова нива в Шабленско. Добруджа е един от най-плодородните региони в България

България се нарежда сред най-големите световни производители на определени селскостопански продукти:[31]


Туризъм

Курортът Свети Влас
Скиор в Рила

Туризмът в България е един от главните фактори за формиране на БВП на страната. Всяка година броят на посетителите у нас расте, като има прогнози броят им да стигне 20 милиона до 2010-2011 година. Повечето туристи се насочват или към зимните ни курорти или към летните, в съответствие със сезона. Преспективите за развиване на туризъм у нас са големи, тъй като страната има потенциал заради природните, културни и исторически забележителности. По данни на Националния статистически институт, през 2008 година България е била дестинация за почивка и екскурзия на 4 765 700 души.[32] Те са разпределени по националност както следва (дадени са всички бройки над 100 000 души):

Култура и общество

Барелефът на Мадарския конник, национален символ

Българските земи са наследили едни от най-древните културни богатства. Така например Варненското съкровище от V. — началото на IV хил. пр.н.е., принадлежащо на Варненската Култура е най-старото обработено злато намирано не само в Европа, но и едно най-старите в света. През II. хил. пр.н. Балканите са населени от траките, сред които са разпространени долмени, могили и образа на тракийският конник (виж. Тракийско изкуство)

Един от най-старите български културни паметници е вписаният в списъка на световното културно наследство (ЮНЕСКО), мадарски конник (8 век). Първата българска столица е построена по римски образец със здрава крепостна стена, включваща дворци, църкви и храмове, бани, и други публични постройки, в чийто стил са преплетени и елемети от Централна Азия и Близкият Изток. След приемането на Християнството и възкачването на Цар „Симеон Велики“, столицата и културният център на българската държава се премества в Преслав. Последвалия период е известен още като Златен век на България, в който българската култура получава своя първи апогей. Златната Църква в Преслав, Голямата базилика в Плиска чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра, Църквите „Св. София“ в Охрид и Средец, „Св. Стефан“ в Несебър или преславската керамика са само част от тези постижения (виж. Плисковско-Преславска култура). Разлики с византийското изкуство настъпват още през 10. век и се проличават най-вече в декоративните елементи (декоративни ниши в църковното строителство, рисувана керамика, стенописи и др.). Силно е и влиянието на прабългарския бит, като зографските образи са застъпени в почти всички сфери.

В българската култура като цяло присъства и силно ориенталско влияние заради турското робство. България пропуска прогресивните европейски течения от епохите на Ренесанса, Реформацията, Просвещението и 19 век. Възрожденската епоха е културно-исторически период, характеризиращ се с възраждане на българските традиции, но отвъд рамките на елитарната култура, присъстваща в западноевропейските страни.

Изобразително изкуство и архитектура

Боянската църква в София

След падането на първото българско царство под византийска власт (1018 – 1185/86) се засилва влиянието на Византия в бългаското изкуство. То е прекратено с възстановяването на българската държава през 1185 година. Търново става столица на второто българско царство и се превръща в нов политически и културен център, не само в средновековна България, но и на целия Балкански п-в. Съвременниците описват Търново като новият Йерусалим, Рим и Константинопол взети заедно[33].

Стенопис в Рилския манастир

В градежа на сакралната (църковна) архитектура се наблюдава нов тип църкви. В сравнение с предходни епохи те са по-малки, и повечето случай еднокорабни, което е заимствано от Византия. Характерни са и техните кръстовидни сводове и дъги арки, които преминават в купола. Скоро този тип църкви се налага из цялата българска империя, като примери са църквата „Св. Никола“ в Мелник, Панторкраторската църква и „Св. Йоан Алитургитос“ (Неосветени) в Несебър, както и църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново. В сравнение с византийските еднокорабни църкви, българските са различават със своято изя̀щество и декорация (цветна и стъклена керамика в зида, декоративни ниши и арки и др.). Във външните стени са изградени арки, които чрез ритмичната смяна на червени и бели тухли или керамика създават типична декоративна илюзия.

По-голяма самостоятелност на българското средновековно изкуство се постига в църковната живопис. Великолепен пример е Боянската църква построена през 1259 година, чиито „чисти стенописи“ (на итал. fresco buono) са изографисани от неизвестни досега майстори. В сравнение с живописта в Западна Европа по това време - творбите на Търновската художествена школа са наситени с предренесансови елементи.

Кино

За начало на кинематографията в България се счита филмът на Васил ГендовБългаран е галант“ (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на управлението на Отечествения фронт се създават филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол от държавата и някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио Бояна.

Литература

Добри Войников, автор на Криворазбраната цивилизация

Под българска литература се разбира цялата книжнина, създадена и писана на български език. Макар и да няма точна класификация на периодите на развитие, българската литература може да се раздели най-общо на старобългарска, възрожденска, следосвобожденска, литература между двете войни, литература след Втората световна война - период на социалистически реализъм и най-нова литература (след 1989). Първите творби се появяват към 8 век след Христа, и са идейно и естетически обвързани с християнството. В Първата българска държава се открояват имената на свети Климент Охридски (създател на Охридска книжовна школа, първия славянски университет), Константин Преславски (Учително евангелие) и Черноризец Храбър (За буквите, около 893 година). По време на византийското и турското владичество, българската литература е в период на упадък и почти не се развива.

Музика

Файл:Yoan Kukuzel.jpg
Йоан Кукузел

Едни от най-ранните примери за българска музика са творбите на Йоан Кукузел (13-14 в.). Най-известната му творба е Полиелей на българката. Йоан Кукузел, наричан Ангелогласния, също реформира византийското нотно писмо и въвежда т.нар. невми. От периода на ранното средновековие до днешни дни са достигнали само образци на църковната музика, повечето творби са на неизвестни автори.

Светската музика остава неразвита през следващите няколко века, най-вече по време на турското владичество. По време на турската власт в България не е известно да е имало музикални институции и музикална педагогика, затова се приема, че не е съществувало професионално музициране. В края на 19 век, след освобождението на България, се заражда т.нар. Българска класическа музика. Маестро Георги Атанасов, Добри Христов и Емануил Манолов са част от първото поколение български композитори. Емануил Манолов е автор на първата българска опера — Сиромахкиня. Панайот Пипков е известен със своите оперети, но най-вече с химна на светите братя Кирил и Методий, известен като Върви, народе възродени.

България се слави и с редица талантливи певци като Борис Христов, Гена Димитрова и Николай Гяуров. По времето на социализма се развива т.нар. естрадна музика, чийто видни представители са Лили Иванова, Емил Димитров, Борис Гуджунов, Маргрет Николова, Паша Христова, Богдана Карадочева, Орлин Горанов, Йорданка Христова и Бисер Киров. Много от тях се радват на световна известност през 60-те, 70-те и 80-те години, а част от тях са много популярни и днес в България.

През последните две десетиления в България се популяризира поп-фолка (или чалга, от арабски и турски çalgı — свирня, музика), музикален стил които е смесица от ориенталски ритми и балкански фолклор.

Обичаи

Български великденски яйца

Българите имат много уникални обреди и обичаи, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и космоса. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са сурвакането - характерен за Нова година обичай, известен в цялата страна; хамкането - изпълняван на Сирни заговезни, когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. Мартеници пък се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата.

Подготвен за надбягвания кон на Тодоровден

Лазаруването е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. Великден, Възкресение Христово е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на Велики четвъртък. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, като пеят обредни песни.

Кукерските обреди се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.

Коледуването e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. Коледарите пеят за щастие в семейството и придобив в стопанството.

Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят днес е най-автентично запазен в село Българи.

Спорт

Българският национален отбор по футбол се контролира от БФС. Отборът играе мачовете си на стадион "Васил Левски". Най-доброто представяне на България на Световно първенство е през 1994, когато българите побеждават Германия и достигат до полуфинала, където губят от Италия, но достигат до престижното четвърто място (след загуба с 4-0 от Швеция в малкия финал).

Първото участие на България е на Световното първенство през 1962 в Чили, но не успяват да преминат груповата фаза. Същата развръзка става и в Англия през 1966, Мексико през 1970, и ФРГ през 1974. Българският национален отбор успя да се класира за първия рунд в Мексико през 1986, въпреки че не спечелват нито един мач, но бяха победени на четвъртфинала от домакините Мексико.

Може би най-важната дата в българския футбол е 17 ноември, 1993, когато Емил Костадинов вкарва два гола на Франция в Париж. Вторият гол влиза във вратата на Франция 2 секунди преди края на мача (завършил 2:1 за България), позволявайки на българите да се класират на Световното първенство в САЩ. По-късно, през 2006 г. бившият президент на БФС Христо Данов казва, че в този мач българите са били подпомогнати от френски играчи заради спортни залагания. Под ръководството на треньора Димитър Пенев, на световното българите правят голямо впечатление, след елиминацията на световния шампион Германия с изненадваща победа с 2:1. Огромно количество хора излизат да празнуват тази победа по улиците на всички български градове. Достигайки полуфинала, България играе с Италия. При резултат 2:1 за италианците реферът не отсъжда дузпа при (неволна) игра с ръка на италиански играч в неговото наказателно поле. България е елиминирана. Христо Стоичков е съголмайстор на Световното първенство след вкарването на шест гола колкото има и руснакът Олег Саленко.

През 1996, отбора се класира за Европейско първенство по футбол за първи път. Българите не успяват да преминат груповата фаза на надпреварата. Краят на това футболно поколение наричано „златно“ е на Световното през 1998, когато българите не успяват да прескочат групите и си тръгват за България с едно равенство и две загуби. България не успява да се класира за Евро 2000 и за Световното през 2002. Отборът достига до Евро 2004 в Португалия, но не може да се похвали с добро представяне записвайки загуби и в трите си мача.

След неуспешното представяне в Португалия националният отбор е поет от Христо Стоичков. Стоичков водеше националите на квалификациите за Световното първенство в Германия през 2006 г. България не успя да преодолее квалификациите като остана на 3-то място в своята група.

Стоичков остава треньор на футболните национали и на квалификациите за европейското първенство през 2008 г. в Швейцария и Австрия. На 10 април 2007 Христо Стоичков подава оставка. Временно за треньор е назначен Станимир Стоилов който води отбора в мачовете срещу Беларус. От 30 юли 2007 за временно за треньор на националния отбор е назначен Димитър Пенев. България не успява да се класира за Европейското първенство. От 11 януари 2008 за треньор е назначен Пламен Марков, а за квалификациите за Мондиал 2010 е назначен Станимир Стоилов. Българският Национален отбор по футбол се намира на 19-то място във Световната ранглиста на ФИФА за 2009 година с 860 точки.

Бележки

  1. [1]
  2. Л. Иванов. История на България в седем страници. София, 2007.
  3. Bulgaria country report for 2008, freedomhouse.org
  4. Население и демографски процеси през 2007 година // НСИ, 2008. Посетен на 12 септември 2008.
  5. [https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2002rank.html Population growth rate ranks], CIA
  6. Данните са на ГРАО за населението по настоящ адрес към 14 март 2008 година.
  7. https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html
  8. Ценкова, Ирина. Особености на българските национални ценности // Капитал, 2009. Посетен на 31 януари 2010.
  9. Колко европейци говорят чужди езици, БТА
  10. Кой и колко учи езици в Европа, Дневник.
  11. Кабинетът одобри бюджета за 2008 г., Вести.бг
  12. http://www.outsourcingmonitor.eu/articles/outsourcing-to-bulgaria.html
  13. http://www.ambsofia.um.dk/da/menu/Eksportraadgivning/Markedsmuligheder/Sektoranalyser/Outsourcing/
  14. [2]
  15. Българин е съоткривател на най-голямата планета, 8 август 2007
  16. Проф. Лъчезар Филипов, зам.-директор на ИКИ на БАН: За $ 3000 ще се види какво потопи „Ванеса", Независим, 28 Януари 2008
  17. http://www.sharedxpertise.com/file/2251/forget-india-lets-go-to-bulgaria.html
  18. http://www.outsourcingmonitor.eu/articles/outsourcing-to-bulgaria.html
  19. Hewlett Packard Opens Global Support Center in Sofia, Sofia News Agency, 6 юни, 2006
  20. Вече си имаме и суперкомпютър, Dir.bg, 9 септември 2008
  21. Българи разкриват раждането на Вселената, 21 декември 2007
  22. BG учени създадоха лек за болни почви, 24 часа, 14 юни 2009
  23. Закриват военния полигон Змеево, дир.бг, 30 юни 2009
  24. ЦРУ
  25. Статистика за добив на минерали, 2006
  26. Статистика за добив на мед, 2006
  27. Списък на Бритиш Петролиъм
  28. Кумерио. Годишен отчет за 2005 г. (PDF) // 2006. Посетен на 2006-06-26. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код „английски)
  29. 7. и 8. блок в АЕЦ "Козлодуй" излизат в битка с АЕЦ "Белене"
  30. [3]
  31. FAO - Bulgaria country rank
  32. Официални данни на НСИ за 2008
  33. Gerhard Podskalsky: Средновековна църковна литература в България и Сърбия 815-1459 (от немски Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815-1459), München, Beck, 2000, S. 74, ISBN 3-406-45024-5

Вижте също

Външни препратки

Държавни институции

Други

Шаблон:Link FA