Спортни шейни

Спускането с шейни по улей (от френски Luge) е зимен спорт, в който състезателите се спускат с шейни по улей за бобслей. Състезателите развиват висока скорост (около 140 км/ч) и ползват специфична състезателна екипировка

Правила

Състезанията могат да се провежадат в изкуствени или естествени улеи. Тук са описани правилата за изкуствените улеи.

Състезателите стартират от най-високата точка на улея, седейки на шейната. Засилват се с ръце и лягат на шейната с краката напред. Шейната се управлява с краката и раменете, а се спира като състезателят се изправя и повдига шейната.

Индивидуалните състезания се състоят от четири спускани, провеждащи се в два поредни дни. Победител е състезателят, който има най-малка сума от времената от четирите спускания. Мъжете и жените се спускат по същия улей, но жените стартират от по-ниско. Състезанията по двойки се провеждат в две спускания в един ден.

Дължината на трасето е от 1000 до 1300 м. за мъжете и от 800 до 1050 м. за жените.

Международните състезания са в дисцилините мъже, жени, двойки и отборна щафета. Спускенето с шейни в улей е част от програмата на зимните олимпийски игри. Провеждащите се ежегодно състезания са Световната купа, Световната купа за младежи, Купата на нациите. Провеждат се и Световно първенство (ежегодно, освен при олимпийски игри), Континентални първенства (в годините със зимни олимпийски игри и две години след това) и Световно първенство за младежи (ежегодно).

История

Първи състезания

Първото състезание, за което има сведения от историческите хроники се състои в Норвегия и датира 1480 година. Друг такъв извор ни дава информация за друго – 1552 година, което се състои в планината Ерц. За подобни мероприятия, състояли се в такъв отдавнашен период има твърде оскъдни данни.

Поради тази причина първото шейни състезание със спортна насоченост се счита проведеното през 1883 година в швейцарския курорт Давос. Там хотелиерът Каспър Бадрът, за да разнообрази програмата предлагана от хотела му, освен минералните бани и лечебни процедури, организира и състезание по шейни. Трасето е дълго 4 километра, представлява алея от Санкт Волфганг до Клостерс. Първите двама състезатели финишират с еднакво време - това са австралийският студент Джордж Робертсън, и Петер Минш – клостерски пощальон. Времето на първите шампиони в историята на спускането с шейни е 9 минути и 15 секунди. Средната им скорост е 26 км/ч (през 2010 г. максималната скорост достига 140 км/ч). В състезанието участват 21 души от седем държави – Англия, Германия, Холандия, Швеция, Швейцария и САЩ.

В повечето алпийски райони, организирането на състезанията е свързано със столетни традиционни обичаи на определени градове и области. От тази основа, на забавни традиционални чествания, спускането с шейни се превръща в организиран и целенасочен спорт. Един от най–старите и значими шейни клубове е баварския Берхтезгаден, запазен до днес, със своята 84 годишна история, той продължава да дава на света шампиони от школата си. В региона на Берхтезгаден се осъществяват едни от първите състезания, както и организирани спортни сдружения, с най–ранна дата - 1903 година. В момента главното седалище на Международната федерация по шейни се помещава там.

Световни първенства

Първото световно първенство на изкуствена писта – улей е 72 години след това в Давос. Проведено е в Осло през 1955 г. участниците са 52–ма, от 8 националности. Две години по–късно (1957 г.) се основава официално международната федерация (FIL) в Давос – Швейцария. До този момент шейните са малко или много в сянка на по – големия си брат – бобслея, чиято федерация е основана през 1923 година и не се е отнасяла пряко по проблемите на тогавашните шейни. Състоялото се първенство в Осло се явява генерална репетиция за Предстоящите Зимни олимпийски игри в Инсбрук – Австрия.

На олимпийски игри

На конгрес на Международния олимпийски комитет през 1961 година в Атина спускането с шейни в улей се включват в програмата на игрите в Инсбрук през 1964 година. Дисциплините, които се провеждат са спускания за мъже, за жени и двойки мъже.

Олимпийският улей за игрите в Австрия е изграден от бетонни тухлички, като заледяването е естествено, т. е. от студения климат. Приемането на шейните в олимпийското семейство дава предпоставка този вид спорт да се смята за добре развит и с богат интерес от страна на активни състезатели и публика. IX – те Зимни олимпийски игри в Инсбрук дават необходимия тласък и добра перспектива за развитие на шейните в улей.

При мъжете златен медалист е Томас Кьолер от Германия с време 3:26.77, сребърен – Клаус Бонсак – Германия с време 3:27.04 и трета позиция заема Ханс Пленк – също от Германия. – 3:30.15. При дамите Златото грабва Ортрън Ендерлейн Германия – 3:24.67, среброто е за Илзе Гайслер – Германия – 3:27.42 и бронзов медал – Хелене Търнер от Австрия. Класирането при двойките е оглавено от Йозеф Файщмантъл и Манфред Шенгъл – Австрия - 1:41.62, на втора позиция са австрийците Райхолд Зен и Хелмут Талер с време от 1:41.91 и бронзови медалисти - Италия – Валтер Аузендорфер и Зигисфредо Майр - 1:42.87

В първите световни купи и олимпийски игри времеизмерването е с точност до стотни от секундата. На игрите в Сапоро, Япония през 1972 г. две двуместни шейни – Хорст Хьорнлайн с партньор Райхард Бредъл от ГДР финишират с еднакво време и поделят златните медали с италианците Паул Хилгартнер и Валтер Плайкнер – 1:28.35. От този прецедент нататък се налага времеизмерване с прецизност до хилядни от секундата. В редки случаи при състезания и тренировки продължават да се дублират времена.

Като абсолютен фаворит в историята на Олимпиадата се явява Георг Хакъл от южно – баварския регион около град Берхтезгаден, със своите 2 сребърни и 3 златни олимпийски медали в периода от 1988 до 2006 година. Той получава своите умения в един от най – титулованите и силни сред шейни клубовете – Берхтезгаден. Завършва състезателната си кариера, след Торино – 2006 – та, където не попада сред медалистите: Армин Цьогелер от Италия, Алберт Демченко – Русия и Мартинс Рубенинс – Латвия.

Външни препратки

• Официален сайт на международната федерация по спускане с шейни.