Панонско море: Разлика между версии
допълнение от сръбската и английската статии |
мРедакция без резюме |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
В района на съществувалия воден басейн са открити останки от [[риби]], вкл. [[акули]] и водни бозайници като [[кит]]ове и [[Сирени|морски крави]]. |
В района на съществувалия воден басейн са открити останки от [[риби]], вкл. [[акули]] и водни бозайници като [[кит]]ове и [[Сирени|морски крави]]. |
||
Днес територията на морето е заета от Панонската низина, водите от която се отичат в [[Дунав]] към [[Черно море]]. В южната част на морето е имало няколко островни групи остатъци от които днес са [[ |
Днес територията на морето е заета от Панонската низина, водите от която се отичат в [[Дунав]] към [[Черно море]]. В южната част на морето е имало няколко островни групи остатъци от които днес са [[Фрушка гора]] и планината [[Вършац (планина)|Вършац]] във [[Войводина]]. |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
Версия от 19:31, 6 февруари 2010
Панонско море е древен воден басейн съществувал през миоцен и плиоцен на мястото на днешната Панонска низина.
Преди 24 - 20 милиона години настъпват издигания на земната кора, следствие от които се образуват младонагънатите планински вериги на Алпите, Динарите и Карпатите. Преди това, от около 66 милиона години океан е покривал голяма част от територията на днешна Европа и Средиземно море. Тактоничните надигания и движението на земни маси образуват вътрешния воден басейн в Панонската низина. Морето е било част от по-голямо море наречено Паратетис. Съществувало е около 8 до 11 млн. години. Връзката му с днешните части на Средиземно море се е осъществявала на запад към Бавария, на изток се е свързвало с древното Влахо-понтийско море, а на юг през съвременната долина на Прешево с днешно Егейско море.
В района на съществувалия воден басейн са открити останки от риби, вкл. акули и водни бозайници като китове и морски крави.
Днес територията на морето е заета от Панонската низина, водите от която се отичат в Дунав към Черно море. В южната част на морето е имало няколко островни групи остатъци от които днес са Фрушка гора и планината Вършац във Войводина.
Вижте също
Източници
- Драган Родић, Географија за I или III разред средње школе, Завод за уџбенике и наставна средства, Београд, 1995.
- Др Алекса Ивић, Историја Срба у Војводини, Нови Сад, 1929.
- Др Душан Ј. Поповић, Срби у Војводини, књига 1, Нови Сад, 1990.
- Милан Туторов, Мала Рашка а у Банату, Зрењанин, 1991.
- Милан Туторов, Банатска рапсодија - историка Зрењанина и Баната, Нови Сад, 2001.
- Предраг Медовић, Праисторија на тлу Војводине, Нови Сад, 2001.