Атлантически океан: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам вандализъм
Ред 31: Ред 31:
[[Категория:Атлантически океан| ]]
[[Категория:Атлантически океан| ]]


{{Link FA|ur}}хуъ7рф д6ъъфигух ъугътгъ
{{Link FA|ur}}


[[af:Atlantiese Oseaan]]
[[af:Atlantiese Oseaan]]

Версия от 16:35, 7 февруари 2010

Карта на Атлантическия океан

Атлантическият океан е вторият по големина океан на Земята (след Тихия океан), част от Световния океан.

Географско положение, големина и брегове

Атлантическият океан е вторият по големина след Тихия океан. Площа му,заедно с тези на оградните морета, е 92 млн. кв. км. Океанът има формата на буквата S - стеснява се при Еквяатора и се разширява на север и на юг от него. От север на юг дължината му е 15 000 км. Широчината му е сравнително малка ( в най-тясната част-под 3000 км ). Бреговата линия на Атлантическият океан е най-силно разчленена в северната част ( краибрежието на Северна Америка и Европа) и значителни по-слабо-в южната част ( краибрежието на Южна Америка и Африка ). Разчленеността на бреговете влияе върху климатичните особености и върху стопанската усвоеност на крайбрежните територии.

Образуване и подводен релеф

Атлантическият океан се е образувал при раздалечаване на Евроазиатската, Африканската и Американската литосферни плочи. По разделящите ги разломни линии непрекъснато постъпва магма. След нейното втвърдяване се образува СОХ ( Срединен океански хребет ). Той се простира по дъното от най-северните до най-южните части на океана, като на места се показва над водата във вид на вулканични острови. Атлантическият океан ежегодно увеличава ширината си с няколко сантиметра. По дъното има утайки от тиня и вулканска пепел с дебелина 1 000 м.

Свойства на океанската вода

Климатът варира от екваториален до умерен /в най-северните и най-южните части/. Средногодишната температурата на водата на 60°с.ш. е 7-8°С, а на 60°ю.ш.е 1°С. Причина за тази голяма разлика е топлото течение Гълфстрийм. На юг най-голямо е влиянието на топлото Бразилско и студеното Бенгелско течение. В екваториалната зона температурата на водата е 25-26°С. Солеността на океанската вода е най-голяма около тропичните окръжности, а най-малка в зоната на Екватора и в големите географски ширини. Средната соленост е 34-37‰. Вълните са най-високи около нос Хорн, понякога достигат 15-20 м. Най-високият прилив в света е регистриран по североизточното крайбрежие на Северна Америка в залива Фънди-18 м. Високи приливи се наблюдават и по северозападното крайбрежие на Европа и югоизточното на Южна Америка.

Флора и фауна

В Атлантическия океан са известни около 200 000 вида растения и животни: много водорасли, морска трева; радиоларии,винкели , медузи, ракообразни, летящи риби, акули, морски костенурки, риба меч, херинга, треска и др.

Икономика

Риболов — около 2/3 от световния улов. Добив на нефт в шелфа на Мексиканския залив, Карибско море, Северно море.

Пристанища: Хамбург, Ротердам, Лондон, Санкт Петербург; Ню Йорк, Буенос Айрес; Дакар, Кейптаун и др.

Шаблон:География-мъниче

Шаблон:Link FA