Георги Стоименов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Incubuss (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
}}
}}
{{без източници}}
{{без източници}}
[[Ефрейтор]] '''Георги Атанасов Стоименов''' отбива редовната си военна служба като граничар в [[гранична застава]] "Круша", на българо-гръцката граница, край село [[Вълче поле]], общ. [[Община Любимец|Любимец]].
[[Ефрейтор]] '''Георги Атанасов Стоименов''' отбива редовната си военна служба като граничар в [[гранична застава]] на българо-гръцката граница, край село [[Камилски дол]], общ. [[Община Ивайловград]].
Участвал е в най-голямото сражение в историята на Гранични войски в района на връх [[Сарабурун]] на 31 март 1952 г. при което е унищожена въоръжена бандитска група от диверсанти, опитващи се да преминат границата в посока към [[Гърция]]. По време на сражението Георги Стоименов е тежко ранен и умира от раните си няколко часа по-късно.
Участвал е в най-голямото сражение в историята на Гранични войски в района на връх [[Сарабурун]] на 31 март 1952 г. при което е унищожена въоръжена бандитска група от диверсанти, опитващи се да преминат границата в посока към [[Гърция]]. По време на сражението Георги Стоименов е тежко ранен и умира от раните си няколко часа по-късно.
Посмъртно е произведен в звание [[младши лейтенант]].
Посмъртно е произведен в звание [[младши лейтенант]].

Версия от 15:00, 12 февруари 2010

Георги Стоименов
български граничар
Роден
Починал

Ефрейтор Георги Атанасов Стоименов отбива редовната си военна служба като граничар в гранична застава на българо-гръцката граница, край село Камилски дол, общ. Община Ивайловград. Участвал е в най-голямото сражение в историята на Гранични войски в района на връх Сарабурун на 31 март 1952 г. при което е унищожена въоръжена бандитска група от диверсанти, опитващи се да преминат границата в посока към Гърция. По време на сражението Георги Стоименов е тежко ранен и умира от раните си няколко часа по-късно. Посмъртно е произведен в звание младши лейтенант. В същото сражение са загинали още двама граничари — мл.сержант Асен Илиев от съседната застава „Орел“ и редник Стоил Косовски от същата застава „Круша“.

Днес в центъра на с. Вълче поле, общ. Любимец има паметник на тримата загинали граничари. Част от личните им вещи, снимки, личното оръжие и бюстовете им от отряда в гр. Любимец сега се съхраняват в музея на граничарите в бившия отряд в Ивайловград.