Кушница: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:


==География==
==География==
[[Картинка:Pangaion Mountain satellital view.jpg|мини|дясно|300п|Планините Кушница и [[Чиста гора]] между [[Кавалски залив|Кавалския залив]] на изток, [[Драмско поле|Драмското поле]] на север, [[Серско поле|Серското поле]] на северозапад, [[Богданска планина|Богданската планина]] на запад и [[Орфански залив|Орфанският залив]] на югозапад.]]
[[Картинка:Pangaion Mountain satellital view.jpg|мини|дясно|300п|Планините Кушница и [[Чиста гора]] между [[Кавалски залив|Кавалския залив]] на изток, [[Драмско поле|Драмското поле]] на север, [[Серско поле|Серското поле]] на северозапад, [[Богданска планина|Богданската планина]] на запад и [[Орфански залив|Орфанския залив]] на югозапад.]]
[[Картинка:Pangaion-Hills.jpg|мини|дясно|300п|Изглед към Кушница.]]
[[Картинка:Pangaion-Hills.jpg|мини|дясно|300п|Изглед към Кушница.]]
Планината е разположена в източната част на [[Егейска Македония]], има продълговата форма с посока североизток-югозапад и по нея минава границата между Ном [[Сяр (ном)|Сяр]] и Ном [[Кавала (ном)|Кавала]]. Най-високият и&#768; връх е '''Козница''', на гръцки Дионисос или Мати (Μάτι), в превод ''око'', висок 1&nbsp;956 [[метър|метра]]<ref>[http://www.protiserron.gr/paggaio/paggaio.htm Όρος Παγγαίο]</ref>, следван от '''Пилаф тепе''' (Πιλάφ-Τεπέ), наричан на гръцки понякога и Авго (Αυγό), в превод ''яйце'' (1870 метра)<ref>[http://www.eoskavalas.com/paggaio/keimena/K2.HTM Η ιστορία του Παγγαίου]</ref>. Други източници твърдят, че Пилаф тепе е Мати и той е най-високият връх. Планината е дълга между 10-15 километра и широка между 5 и 10 километра.
Планината е разположена в източната част на [[Егейска Македония]], има продълговата форма с посока североизток-югозапад и по нея минава границата между Ном [[Сяр (ном)|Сяр]] и Ном [[Кавала (ном)|Кавала]]. Най-високият и&#768; връх е '''Козница''', на гръцки Дионисос или Мати (Μάτι), в превод ''око'', висок 1&nbsp;956 [[метър|метра]]<ref>[http://www.protiserron.gr/paggaio/paggaio.htm Όρος Παγγαίο]</ref>, следван от '''Пилаф тепе''' (Πιλάφ-Τεπέ), наричан на гръцки понякога и Авго (Αυγό), в превод ''яйце'' (1870 метра)<ref>[http://www.eoskavalas.com/paggaio/keimena/K2.HTM Η ιστορία του Παγγαίου]</ref>. Други източници твърдят, че Пилаф тепе е Мати и той е най-високият връх. Планината е дълга между 10-15 километра и широка между 5 и 10 километра.

Версия от 06:50, 24 февруари 2010

Кушница снимана от Филипи.

Кушница (на гръцки: Παγγαίο, Пангео, катаревуса и старогръцки: Παγγαίον, Пангеон, старо Κουσίνιτζα, Кусинидза[1]) е планина в северната част на Гърция. Гръцкото име Пангео, предавано на български като Пангей е възроденото антично име на Кушница. Турското име на планината е Пърнар даг.

География

Планините Кушница и Чиста гора между Кавалския залив на изток, Драмското поле на север, Серското поле на северозапад, Богданската планина на запад и Орфанския залив на югозапад.
Изглед към Кушница.

Планината е разположена в източната част на Егейска Македония, има продълговата форма с посока североизток-югозапад и по нея минава границата между Ном Сяр и Ном Кавала. Най-високият ѝ връх е Козница, на гръцки Дионисос или Мати (Μάτι), в превод око, висок 1 956 метра[2], следван от Пилаф тепе (Πιλάφ-Τεπέ), наричан на гръцки понякога и Авго (Αυγό), в превод яйце (1870 метра)[3]. Други източници твърдят, че Пилаф тепе е Мати и той е най-високият връх. Планината е дълга между 10-15 километра и широка между 5 и 10 километра.

На север река Драматица (Ангитис) отделя Кушница от планината Змийница (Меникио) и Серското поле, а от юг река Лъджа (Мармара или Ксиропотамос) я отделя от планината Чиста гора (Символо), която е на беломорския бряг.

Селища

В северното подножие на планината са разположени Провища (Палеокоми), Радолиово (Родоливос), Кормища (Кормиста), Никищани (Никсиани), а в южното Правища (Елефтеруполи), Мущени (Мустени) и Подгоряни (Подохори).

На планината е кръстен и най-северният дем на Ном Кавала - Пангео с център Никищани.

История

Пангей се споменава още от Херодот[4] като планина, в която има златни и сребърни рудници, владение на тракийските племена сатри, пиери и одоманти, а също от Есхил в Перси[5] и от Еврипид в Рез, който пише, че тракийският цар Рез е владетел на „златния Пангей“ с безбройни рудници.[6] Със своите златни и сребърни залежи Пангей е възлов икономически регион в Древна Тракия, желан обект за доминация от страна на траки, македонци и гърци.[7]

Външни препратки

Открийте още информация за Кушница в нашите сродни проекти:

Общомедия (изображения и звук)

Бележки