Никола Мирчев: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
мNo edit summary
мNo edit summary
}}
'''Никола Стоилов Мирчев''' е български [[художник]] — живописец, илюстратор и карикатурист.
==Биография==
Роден е на 13 ноември 1921 г. в гр.[[Кюстендил]]. Като ученик в Кюстендилската гимназия 1938-39) рисува и прави плакати за читалището и киното в града. Като член на РМС (1940) участвува в редактирането и оформянето на нелегалния в.Младежка дума.
 
Постъпва в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] - [[София]] (1940) в класа по живопис на проф.Б.Митов. Активен член на [[БОНСС]], сътрудник на Окръжния комитет на РМС в Кюстендил (1940-42). Поради липса на средства прекъсва следването си и става учител в с.[[Дъбрава (Област Добрич)|Дъбрава]] в [[Добруджа]]. През есента на 1941 г. продължава образованието си, но поради провал в кюстендилската ремсова организация е арестуван. Осъден е от Военнополевия съд в София на 10 год. затвор. През 1942-44 г. е политзатворник последователно в Кюстендил, Бургас, Варна, лагера „Братство" (Бургас). Освободен от Кюстендилския затвор на 8 септември 1944 г. През 1944-45 г. е член на Окръжния комитет на РМС в Кюстендил, завежда просветната работа, отпечатва първите си карикатури във в.Щурмовак. Член на [[БКП]] от 1945 г.
През 1948 г. завършва специалност [[живопис]] в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в класа на професор [[Илия Петров]]. Мирчев взима участие в [[антифашизъм|антифашисткото]] движение и то впоследствие се превръща в една от основните теми на творчеството му, наред с [[история на България|историческото минало на България]] и борбата за [[Освобождение на България|национално освобождение]].
 
През 1948 г. завършва специалност [[живопис]] в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в класа на професор [[Илия Петров]]. Става член на [[СБХ]] (1948). Едновременно със следването си е художник в ЦК на РМС и ЦК на [[СНМ]], секретар на партийната организация в Академията. През 1946 г. илюстрира първата си книга „Орлов камък" от [[Георги Караславов]]. Никола Мирчев е един от основателите на в.[[Стършел (вестник)|"Стършел"]], на който сътрудничи през целия си живот с рисунки и карикатури. Работи като художник в Националния съвет на [[ОФ|Отечествения фронт]] (1947-50), издателството на ЦК на БКП (1950-52), в."[[Работническо дело]]" (1952-56), в.Отечествен фронт (1956-57), главен редактор на сп.Папагал(1959-61). На X-тия конгрес на БКП (1971) е избран за член на ЦК на БКП, а през 1972 г. е член на Президиума на НС на [[ОФ]].
 
Между 1950 и 1952 г. е организационен секретар на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]]; негов главен секретар в периодите 1953-1955 и 1963-1965, и председател от 1970 до смъртта си през 1973 г. По време на мандата му е построен изложбеният център на Съюза на ул. „Шипка“ 6 в София.<ref>[http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-12-20&article=215372 ''Арт гилдията чества 35 години от създаването на софийския Бобур''], в-к „Стандарт“, 20 декември 2007</ref>.
 
Рисува портрети и фигурални композиции. Работи и в областта на илюстрацията, плаката и политическата рисунка.Сред известните му картини са ''„Април 1876“'' (1966), ''„Румена войвода“'' (1969), ''„От кога се зора зазорила“'' (1969), ''„[[Ильо войвода|Дядо Ильо войвода]]“'' (1971). Рисува [[портрет]]и на лидери на пролетарското движение като [[Владимир Илич Ленин]], [[Феликс Дзерджински]], [[Емил Шекерджийски]], [[Димитър Благоев]], [[Тодор Живков]], на хора от семейството си, както и един [[автопортрет]] през 1971 г.
 
Мирчев е и карикатурист, един от основателите на сатиричният вестник ''„[[Стършел (вестник)|Стършел]]“'' през 1946 г. [[карикатура|Карикатурите]] му са на външнополитическа тематика и се отличават с експресивен рисунък, силна типизация на образите и [[сарказъм]]. Занимава се и с художествено оформление, като създава политически [[плакат]]и и [[илюстрация|илюстрира]] много книги, сред които: ''„Български народни приказки“'' от [[Ран Босилек]], ''„[[Тютюн (роман)|Тютюн]]“'' от [[Димитър Димов]],
* ''„Ленко“'' от [[Георги Караславов]], ''„Чипоноско в подземния свят“'' от [[Йордан Милтенов]], ''„Няма що“'' от [[Емилиян Станев]].<ref name="BAN">''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 2, Издателство на БАН, София, 1987</ref>
* ''„Български народни приказки“'' от [[Ран Босилек]],
* ''„[[Тютюн (роман)|Тютюн]]“'' от [[Димитър Димов]],
* ''„Ленко“'' от [[Георги Караславов]],
* ''„Чипоноско в подземния свят“'' от [[Йордан Милтенов]],
* ''„Няма що“'' от [[Емилиян Станев]].<ref name="BAN">''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 2, Издателство на БАН, София, 1987</ref>
 
Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, галериите в [[Кюстендил]], [[Търново]], [[Шумен]], [[Карлово]], [[Плевен]], както и на редица други държавни сбирки в страната и чужбина \: [[Русия]], [[Полша]], [[Кипър]] и др.|.
Между 1950 и 1952 г. е организационен секретар на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]]; негов главен секретар в периодите 1953-1955 и 1963-1965, и председател от 1970 до смъртта си през 1973 г. По време на мандата му е построен изложбеният център на Съюза на ул. „Шипка“ 6 в София.<ref>[http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-12-20&article=215372 ''Арт гилдията чества 35 години от създаването на софийския Бобур''], в-к „Стандарт“, 20 декември 2007</ref>
 
Никола Мирчев е двукратен носител на [[Димитровска награда]] през 1951 и 1972 г.; през 1970 г. е удостоен със званието „народен художник“. Носител на ордените „Девети септември 1944 г." I ст. (1954), „Кирил и Методий" I (1963) и [[Георги Димитров (орден)|орден „Георги Димитров“]] (1971)г. <ref name="BAN" />
Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, галериите в Кюстендил, Търново, Шумен, Карлово, Плевен, както и на редица други държавни сбирки в страната и чужбина \Русия, Полша, Кипър и др.|.
 
Никола Мирчев е двукратен носител на [[Димитровска награда]] през 1951 и 1972 г., през 1970 г. е удостоен със званието „народен художник“, носител на [[Георги Димитров (орден)|орден „Георги Димитров“]] за 1971 г.<ref name="BAN" /> Умира в Париж, където е на лечение. Посмъртно, през 1974 г. излиза книгата на Атанас Стойков, „Никола Мирчев“ (изд. „[[Български художник]]“).
 
Неговият син, [[Ивайло Мирчев]], също е художник и председател на СБХ от 2004 г.
==Литература==
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]]'' А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.405-406.
== ИзточнициБележки ==
<references />
 
 
{{сорткат|Мирчев, Никола}}
[[Категория:Председатели на СБХ]]
[[Категория:Български художници]]
[[Категория:Кюстендилски художници]]
[[Категория:Председатели на СБХКюстендилци]]

Навигация