Беседа:Дидие Дешан

За преместването

Относно: Прон (Беседа | приноси) м (13 341 байта) (премести „Дидие Дешан“ като „Дидие Дешам“: от френски "АM" се предава с наши "АМ"). Това не е вярно. Ще добавя "според мен", защото в момента нямам някакви авторитетни референции под ръка, но на френски не би имало никаква разлика между произнасянето на Deschamps и хипотетичните Deschan и дори Deschen. Лесна справка -- фамилията идва от същия корен като първата дума на fr:Champs-Élysées, което е ясно как се транскрибира на български. --Yunuz 18:44, 12 март 2010 (UTC) П.П. И това без да се впускаме в дебат кой вариант е "установен", "приет" и т.н.

Ето правилото от У:Н6: 2. носовостта се отбелязва с "m" или "n" съгласно оригиналния правопис (Ambert - Амбер, Andance - Анданс, Dompierre - Домпиер, Donfront - Донфрон);. Шанз-Елизе е изключение от т. н. исторически утвърдени обекти, което у нас се утвърдило като Шанз от руски. Ако гледаме него трябва да стане Дешанз. В УН6 няма конкретно правило, което да казва, че съчетанието "mps" се предава като "Н" или "НЗ". Тъй като това е носовка без аналог в българския се гледа графемната близост на "М" с "М". IPA произношението му е deˈʃɑ̃, където виждаме, че за "М" има символ от нещо като "О" с кавички. Виждаме, че и в руската уики статията за него е Дешам. Прон 21:22, 12 март 2010 (UTC)

Ето тук и произношение [1], където чуваме, че звукът е нещо като удължено "О", а след него неопределен звук от смесица на "М" и "Н".Прон 21:50, 12 март 2010 (UTC)

Произношението ми е ясно, което е и причината да се намеся. Наредба 6 е пропуснала да отбележи, че това не важи, когато носовата съгласна е в края на думата. Търкуването ти за Шанз-Елизе не е много коректно. Тук има з само защото последващата дума започва с гласна, т.е. озвучаването на нямото s в случая е без отношение. А предаването на носовата съгласна с -н- в тази дума и във всички думи, където тя е в края им, е напълно според правилото, а не изключение. Потърси българска транскрипция на Les Temps Modernes, например. Или на героинята на Дюма Sophie Printemps. Или на всякаквите български бизнеси, които са решили да се кръстят с транскрибцията на френската дума за пролет. Няма "изключения". Това е правилото. Няма френска дума, в която носовата съгласна да е накрая, да се означава на френски с -m и да се транскрибира на български с -м. --Yunuz 08:38, 13 март 2010 (UTC)

Да се обадя и аз по пътя си към франкофонството - френското "am" се предава с наше "ан". Между другото го учим, че където и да е в думата дифтонгът с носовката си седи на "н" (стига да няма някоя буква, която да се включи в дифтонга и да привлече някоя от участващите в него, разваляйки го) и очевидно ако не е в началото (при предаване имам предвид, за произношение ясно, че е на "н" по-скоро). Колкото до Шанз-Елизе, Юнуз е прав - заради гласната във втората дума се получава лиезон и се озвучава "з"-то от първата (иначе, както се знае, бидейки последна буква, не би трябвало да се произнесе).--Алиса Селезньова 09:00, 13 март 2010 (UTC)

Прон, забележи, че в примерите Ambert и Dompierre носовата гласна е последвана от звуковете [b] или [p]. Спомням си, че веднъж (отдавна) бях чел, че носовите гласни се предават с гласна + <м> точно тогава, когато след тях стои някой от тези два звука, а иначе с гласна + <н>. Причината е появата на асимилация. В случая с полското име Zagłębie носовостта се губи дори на изходния език за сметка на звука [m] – произношението е [zaˈɡwɛmbʲɛ]. А относно френския, крайната съгласна на думата не се чете освен ако следващата дума не започва с гласна. Затова имаме Сен Дьони, но Сент Етиен. --Cmrlbg (б) 09:29, 13 март 2010 (UTC)

Хм, за предаване не знам, но със сигурност началото на френското impossible се чете енп... - поне така твърдят в часовете по френски.--Алиса Селезньова 10:05, 13 март 2010 (UTC)

П.П. При Champs-Élysées също имаме "p" след дифтонга, но той твърдо си се запзва. Правилото според тетрадката ми по френски е точно такова - "om", "am", "em", "im", "um" + p, b –> "он", "ан" (Champs-Élysées), "ан", "ен" (impossible), и това последното просто няма как да го изпиша с български букви как се произнася .--Алиса Селезньова 10:28, 13 март 2010 (UTC)

В случая Н6 е в противоречие с общия принцип за приоритет на транскрипцията пред транслитерацията и не следва да се прилага. Носовите гласни във френския не се променят, според това дали се изписват с „m“ или с „n“. Последното има значение за етимологията, не за фонологията. --Спас Колев 12:06, 13 март 2010 (UTC)

Към Алиса: в Champs-Élysées имаме буквата <p>, но не и звука [p]. Думата impossible на чист френски наистина се чете без „м“ – [ɛ̃p-], но българите често асимилираме носовия звук със следващата съгласна. По същия начин думата „бонбон“ често се изговаря „бомбон“ (особено от малките деца). Виждаме от примера, който дадох – Заглембе, че на полски тази асимилация се е превърнала в книжовна норма. Явно това са били съображенията на авторите на това, което съм чел. --Cmrlbg (б) 14:40, 13 март 2010 (UTC)

И да те питам нещо, ако позволиш. Френска филология ли учиш? --Cmrlbg (б) 14:46, 13 март 2010 (UTC)

Не уча филология, но в университета сме задължени да учим втори език и аз избрах езика на дипломацията .--Алиса Селезньова 17:39, 13 март 2010 (UTC)