Понтифекс

Император Август в робата на Понтифекс Максимус

Част от серията статии за
Древен Рим
Периоди
Седемте царе на Рим (753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.) Римска република (508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.) Римска империя (27 пр.н.е. – 476/1453) Принципат (Западна империя) Доминат (Източна империя)
Обикновени магистратури
Консул Претор Квестор Промагистрат Едил Трибун Цензор Управител на Рим
Извънредни магистратури
Диктатор Началник на конница Триумвират Децемвири
Мандатни длъжности
Понтифекс Легат Dux Officium Префект Викариус Vigintisexviri Ликтор Магистър Милитум Император Принцепс Август Цезар Тетрархия
Институции, римско право
Сенат Cursus honorum Римско събрание Колегии Римско право Римско гражданство Imperium

Понтифекс (pontifex - буквално: „строител на мостове“) - в древен Рим първоначално четирима уредници, които се грижели за поддържането на старите мостове и за строителството на нови. По-късно човек, който се занимава с церемонии и религиозни ритуали (като жертвоприношения). Жреческата колегия на Понтифексите, служители на култа, но не на отделно божество, а на цялото частно и обществено богослужене, била учредена според преданията от втория римски цар, Нума Помпилий. Ръководителят ѝ се наричал Pontifex maximus. Резиденцията му - старият царски дворец, се намирала на Форума. Според римския писател Варон (116-17 г.пр.н.е.) един от първите царе на Рим, Анк Марций, който бил също и главен жрец на града, построил първия дървен мост през Тибър - Ponte Sublicio, с цел да се стигне до храма на другия бряг на реката. Този мост се е смятал за свещен, защото на него са се извършвали жертвоприношения и други ритуали. Броят им се увеличил най-напред на 8, а при диктатурата на Сула достигнал до 15 понтифекса - 7 патриции и 8 плебеи. Впоследствие римските императори си присвоили титлата Pontifex maximus, по подобие на император Август.

„Понтифекс“ може да се разбира и като този, който е мост между земния свят и боговете. В това ѝ значение се е използвала за папите, и понякога за епископите.