Кръстава: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 44: | Ред 44: | ||
== Редовни събития == |
== Редовни събития == |
||
<!-- == Личности == --> |
<!-- == Личности == --> |
||
<!-- == Литература == --> |
<!-- == Литература == --> |
||
Версия от 15:56, 15 март 2010
Кръстава | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1020 души[1] (15 март 2024 г.) |
Надм. височина | 1420 m |
Пощ. код | 4647 |
Тел. код | 035418 |
МПС код | РА |
ЕКАТТЕ | 41136 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пазарджик |
Община – кмет | Велинград Костадин Коев (ГЕРБ; 2015) |
Кметство – кмет | Кръстава Салих Узунов (ГЕРБ) |
Кръстава е село в Южна България. То се намира в община Велинград, Област Пазарджик.
География
Село Кръстава се намира в планински район, на 26 км.от гр.Велинград, западно посока град Сърница и на 35 км. от град Якоруда, източно селото се намира в най-западната част на област Пазарджик. Планинска местност съставена предимно от борови и смърчови гори. Идеално място за излети и любители на планината, от околностите на селото се виждат три планини Рила, Пирин, Родопи, както и върховете Мусала, Вихрен, Голяма Сютка и Малка Сютка.
История
Като населена местност съществува от 1790 г. Кметство е от 1979 г. До 1912 г. над селото е имало българска застава. Като село се е обособило на 24 октомври 1975 г. През 1978 г. се присъединяват и местностите Крантийте и Горица (Асанова), които сега са и махали.
След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която Кръстава (Крастава) е посочено като селище с 50-60 помашки семейства.[2]
Културни и природни забележителности
В близост до Кръстава се намират останки от старинна крепост наречена Калята. Местните разказват легендата за пещера пълна със злато, но прокълната.
Редовни събития
Други
Външни препратки
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 98.
|