Латерански договори: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Luckas-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: uk:Латеранські угоди |
||
Ред 48: | Ред 48: | ||
[[sv:Lateranfördraget]] |
[[sv:Lateranfördraget]] |
||
[[tr:Laterano Antlaşması]] |
[[tr:Laterano Antlaşması]] |
||
[[uk:Латеранські угоди]] |
|||
[[vi:Hiệp ước Latêranô]] |
[[vi:Hiệp ước Latêranô]] |
||
[[zh:拉特兰条约]] |
[[zh:拉特兰条约]] |
Версия от 16:01, 16 март 2010
Латеранските договори са система от договори между италианската държава и Светия Престол. Определят правата и привилегиите на католическата църква и положението ѝ в Италия. Подписан е на 11 февруари 1929 в Латеранския апостолски дворец (Palazzo Laterano). Състоят се от договор, финансова конвенция и конкордат.
Договорът:
- признава католицизма за "единствена държавна религия" на Италия (т. 1); светския суверенитет на Светия Престол, вкл. по медународни дела (т. 2);
- формално признава на Ватикана статут на суверенна территория, управлявана от Светия Престол, формално наречен Ватикан — Град Ватикан (Citta del Vaticano), границите на които са определени от план, приложен към договора (т. 3).
Конкордатът определя правата и привилегиите на католическата църква в Италия, държавата определя за неработни 10 дни, в които има църковни празници, а също и неделите (т. 11); епископите са верни на краля на Италия, като държавен глава (т. 20).
През 1969 г. палатата на депутатите приема закон, разрешаващ развода; така този закон фактически отменя т. 34 от конкордата.
Съглашенията са преразгледани през 1984, главно в частта им, че католицизмът се явява господстващата религия в Италия.