Вътрешна западнокрайска революционна организация: Разлика между версии
м Grammar: 1; |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Незавършена}} |
|||
[[Картинка:Vartop-Ustav.jpg|дясно|мини|220п|Устав на ВЗРО]] |
[[Картинка:Vartop-Ustav.jpg|дясно|мини|220п|Устав на ВЗРО]] |
||
'''Вътрешната западнокрайска революционна организация''' известна и като '''„Въртоп“''', съкратено '''ВЗРО''', е [[българи|българска]] националноосвободителна организация в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]], [[Източна Сърбия]]. Организацията съществува в [[период]]а [[1924]] - [[1934]] години, т.е. между [[деветоюнски преврат|деветоюнския]] и [[деветнадесетомайски преврат|деветнадесетомайския преврат]] в [[България]].<ref>{{cite book |last= Петров |first= Методи |authorlink= Методи Петров |title= Национално-освободителното движение в Западните покрайнини /1919-1934/|year= 1995 |publisher= АИ "Проф. Марин Дринов", ISBN 954-430-359-6 }}</ref> |
'''Вътрешната западнокрайска революционна организация''' известна и като '''„Въртоп“''', съкратено '''ВЗРО''', е [[българи|българска]] националноосвободителна организация в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]], [[Източна Сърбия]]. Организацията съществува в [[период]]а [[1924]] - [[1934]] години, т.е. между [[деветоюнски преврат|деветоюнския]] и [[деветнадесетомайски преврат|деветнадесетомайския преврат]] в [[България]].<ref>{{cite book |last= Петров |first= Методи |authorlink= Методи Петров |title= Национално-освободителното движение в Западните покрайнини /1919-1934/|year= 1995 |publisher= АИ "Проф. Марин Дринов", ISBN 954-430-359-6 }}</ref> |
||
Ред 48: | Ред 49: | ||
[[Категория:История на България (1918-1945)]] |
[[Категория:История на България (1918-1945)]] |
||
[[Категория:История на Сърбия]] |
[[Категория:История на Сърбия]] |
||
{{история-България-мъниче}} |
|||
{{ВМОРО-мъниче}} |
|||
{{Сърбия-мъниче}} |
|||
[[en:Internal Western Outland Revolutionary Organisation]] |
[[en:Internal Western Outland Revolutionary Organisation]] |
||
[[ja:内部西方失地革命組織]] |
[[ja:内部西方失地革命組織]] |
Версия от 10:08, 19 март 2010
Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете, като добавите информация, подкрепена с източници. |
Вътрешната западнокрайска революционна организация известна и като „Въртоп“, съкратено ВЗРО, е българска националноосвободителна организация в Западните покрайнини, Източна Сърбия. Организацията съществува в периода 1924 - 1934 години, т.е. между деветоюнския и деветнадесетомайския преврат в България.[1]
Причини за възникване и по-значими актове
ВЗРО е основана в отговор на терора на който е подложено българското население в Западните покрайнини след окупацията им на 8 ноември 1920 година от сръбската армия. Организацията е въплъщение на идеята за национално освобождение чрез въоръжена борба за възвръщане на тези изцяло български територии към Царство България.
Когато репресиите на югославските (сръбските) власти срещу мирното българско население в Западните покрайнини достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват в отговор на гнета към провеждане на серия от атентати, политически убийства и диверсии на територията на Западните покрайнини, Поморавието - Враня, Ниш, Пирот, Цариброд, включително и в столицата Белград.
Начина на извършването на атентатите показва, че те нямат за цел отнемането на човешки животи и тероризиране на мирното население.
По същността си тези актове се явяват защитна реакция срещу сърбошовинистичната политика на властите в страната, провеждащи принудителна сърбизация на българите в тези насилствено откъснати от царството български земи. Същевременно атентатите са зрелищни, като основната им цел е привличане на вниманието на световното обществено мнение към тежкото и обезправено положение на българите в кралството на сърби, хървати и словенци, впоследствие кралство Югославия.
Въртоп в Западните покрайнини
Географското название Западни покрайнини възниква като последица от Ньойския договор. По силата на клаузи от договора се откъсват части от Кулско, Царибродско, Трънско и Босилеградско, които са придадени към новоучреденото сърбо-хърватско-словенско кралство. След сръбската окупация са закрити 1 гимназия, 6 прогимназии и 116 основни училища.
Като следствие от това на 16 декември 1928 година е учредена ВЗРО „Въртоп“. Още преди тази дата съществува организация противостояща на насилствено провежданата политика на сърбизация в тези изцяло български краища. През 1926 година активността на четите на тази вътрешна организация в Западните покрайнини се разширява извънредно много.
В помощ на освободителното движение започва да излиза и вестник от началото на 1926 година.
Печатни органи, сътрудници, дейци, акции
Вестниците „Западно ехо“ и „Въртоп“ вършат много полезна дейност, като вадят на показ имената на предателите от покрайнините - сътрудници на сръбските власти.
Сред сътрудниците на западнокрайската организация изпъкват имената на Емануил Попдимитров и Стилиян Чилингиров.
Видни нейни дейци са Нацко Илиев, Захари Янакиев - зверски пребит и обесен в Белград, Райко Рангелов, Виден Георев от село Кострошовци, Трънско.
ВЗРО "Въртоп" организира редица атентати, най-вече във влакове, като противодействие на сръбските репресии срещу мирното българско население в тези насилствено откъснати от царството български земи. Най-известни са атентатите на Нишката и Белградката гара. През 30-те години на 20 век ВЗРО "Въртоп" придприема няколко съвместни акции с ВМРО, които са успешно осъществени. Сред извършителите са Асен Северинкин; Наум Илиев от село Петърлаш, Царибродско; Иван Тодоров Гьошев, бивш директор на Царибродската гимназия; Евтим Полски; Георги Спанчевски; Андрейчо Манов; Милан Филипов; Добри Иванов; Йордан Чкатров; Захари Янакиев от село Долна Лисина, Босилеградско. На 26 януари 1932 година Захари Янакиев е обесен. Последните му думи са :
„ | Вие ще умъртвите тялото, което е от земя, но ония борци, които ще дойдат след мен, ще отмъстят." Под бесилото Янакиев извиква: "Да живее България, прощавай роден край, за теб умирам ! | “ |
На 30 май 1932 година в Белград избухват няколко адски машини, като една от тях е взривена недалеч от кралския дворец. Следват нови атентати сред които се отличава бомбения атентат във военния клуб в Белград на 30 септември 1932 година. На 21 септември 1932 година избухва бомба във влака пътуващ между Белград и Ниш без да причини големи материални щети. Тези действия, които с явяват отговор на сръбските репресии срещу мирното българско население, разтревожват извънредно много управляващите в Белград.
В средата на септември 1932 година се завързва сражение на една българска чета от Западните покрайнини с полк на сръбската армия. Сражения се водят във Влашка планина при Дрянови глава и в Гребен планина. В помощ на сръбската армия е вдигнато българското население от областта Дерекул, както и от селата Звонци, Одоровци, Ясенов дел, Драговита и Поганово. То е принудено да върви пред сръбските части - като параван на "храбрите войски на крал Александър". Атентатите и сраженията през 1932 година са своеобразен пик в борбата на освободителната организация срещу сръбските денационализатори - в защита на българите от Западните покрайнини.
Разтуряне на ВЗРО
През 1934 година заедно с ВМРО е забранена и ВЗРО, който акт се явява в услуга на сърбошовинистичната политика на Белград.
Дошлите с преврат на власт в България деветнадесетомайци от политическия кръг "Звено" започват да провеждат сърбофилска политика. Повечето от изявените членове на ВЗРО са изпратени в лагери.[2]
Източници
- ↑ Петров, Методи. Национално-освободителното движение в Западните покрайнини /1919-1934/. АИ "Проф. Марин Дринов", ISBN 954-430-359-6, 1995.
- ↑ Петров, Методи. Въртопъ. Военно издателство, ISBN 954-509-250-5, 2003.
Вижте също
|