Авъл Дидий Гал: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
На един надпис в [[Олимпия (град)|Олимпия]] <ref name="cil7247">CIL|3|7247([http://www1.ku-eichstaett.de/epigr/uah-bilder.php?bild=PH0003385 Снимка])</ref> на жертвоприношение от Дидий Гал са изредени отчасти неговите служби.
На един надпис в [[Олимпия (град)|Олимпия]] <ref name="cil7247">CIL|3|7247([http://www1.ku-eichstaett.de/epigr/uah-bilder.php?bild=PH0003385 Снимка])</ref> на жертвоприношение от Дидий Гал са изредени отчасти неговите служби.


По времето на император [[Тиберий]] Дидий Гал e [[квестор]] (вероятно [[19]] г. сл.н.е.). Преди [[36]] г. той e [[проконсул]] на [[Сицилия]] и e в колегията на [[15 мъже за даване на жертвоприношения|Quindecimviri sacris faciundis]].<ref>CIL|3|7247 </ref> През [[39]] г. той e [[суфектконсул]]. От [[38]] до [[49]] г. той e [[акведукт|curator aquarum]]. <ref>[[Секст Юлий Фронтин|Фронтин]], ''de aquis'' 102</ref> <ref>CIL|6|1248.</ref> На един запазен надпис върху камък (''cippus'') се казва, че e работил с други двама колеги, Тит Рубрий Непо и Марк Корнелий Фирм, на [[акведукт]]ите Марция, Тепула и Юлия.
По времето на император [[Тиберий]] Дидий Гал e [[квестор]] (вероятно [[19]] г. сл.н.е.). Преди [[36]] г. той e [[проконсул]] на [[Сицилия]] и e в колегията на [[Квиндецимвири|Quindecimviri sacris faciundis]].<ref>CIL|3|7247 </ref> През [[39]] г. той e [[суфектконсул]]. От [[38]] до [[49]] г. той e [[акведукт|curator aquarum]]. <ref>[[Секст Юлий Фронтин|Фронтин]], ''de aquis'' 102</ref> <ref>CIL|6|1248.</ref> На един запазен надпис върху камък (''cippus'') се казва, че e работил с други двама колеги, Тит Рубрий Непо и Марк Корнелий Фирм, на [[акведукт]]ите Марция, Тепула и Юлия.


Когато император [[Клавдий]] през [[43]] г. започва инвазията в [[Британия]], Дидий Гал го придружава като [[легат]]. <ref>AE|1947|76; AE|1949|11.</ref>
Когато император [[Клавдий]] през [[43]] г. започва инвазията в [[Британия]], Дидий Гал го придружава като [[легат]]. <ref>AE|1947|76; AE|1949|11.</ref>

Версия от 10:41, 1 април 2010

Авъл Дидий Гал (Aulus Didius Gallus) e римски сенатор и генерал през 1 век сл.н.е.

На един надпис в Олимпия [1] на жертвоприношение от Дидий Гал са изредени отчасти неговите служби.

По времето на император Тиберий Дидий Гал e квестор (вероятно 19 г. сл.н.е.). Преди 36 г. той e проконсул на Сицилия и e в колегията на Quindecimviri sacris faciundis.[2] През 39 г. той e суфектконсул. От 38 до 49 г. той e curator aquarum. [3] [4] На един запазен надпис върху камък (cippus) се казва, че e работил с други двама колеги, Тит Рубрий Непо и Марк Корнелий Фирм, на акведуктите Марция, Тепула и Юлия.

Когато император Клавдий през 43 г. започва инвазията в Британия, Дидий Гал го придружава като легат. [5]

Дидий Гал e през 44/45 г. управител на Мизия и се намесва във владетелската борба в Боспоранското царство, като сваля цар Митридат и дава властта на по-малкия му брат Котис I през 45 г.[6] Вероятно за тези му успехи той получава Триумфалните ornamenti.

Между 49 и 52 г. той e проконсул на Азия или Африка. [1]

След смъртта на Публий Осторий Скапула Дидий Гал става през 52 г. управител на Британия.[7] Там той потушава през 52 г. бързо бунта на силурите. Дидий Гал помага на царицата на бригантите Картимандуа в борбата за трона със съпруга ѝ Венуций, като ѝ изпраща в помощ легион с командир Цезий Назика и спасява нейния трон. Той осигурява спечелената територия в Британия и строи пътища и крепости на границите. Квинт Вераний сменя през 57 г. вече остарелия Дидий Гал като управител на Британия.

Авъл Дидий Гал Фабриций Вейентон, който по времето на император Нерон e претор и по времето на Флавиите три пъти консул, e вероятно негов син или внук.

Литература

  • Edmund Groag, Didius
  • Rudolf Hanslik, Didius II.

Източници

  1. а б CIL|3|7247(Снимка)
  2. CIL|3|7247
  3. Фронтин, de aquis 102
  4. CIL|6|1248.
  5. AE|1947|76; AE|1949|11.
  6. Тацит, Annalen 12, 15, 1.
  7. Тацит, Annalen 12, 40; 14, 29; Agricola 14.