Втора испанска република: Разлика между версии
Dinamik-bot (беседа | приноси) м Робот Промяна: an:Segunda Republica Espanyola |
Редакция без резюме |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
Създаването на [[народен фронт]] от леви партии позволява на левицата да възвърне своята власт на изборите от [[16 февруари]] [[1936]], когато те печелят 268 депутатски места срещу 205 десни. Така втори президент (1936-[[1939|39]]) става [[Мануел Асаня]]. |
Създаването на [[народен фронт]] от леви партии позволява на левицата да възвърне своята власт на изборите от [[16 февруари]] [[1936]], когато те печелят 268 депутатски места срещу 205 десни. Така втори президент (1936-[[1939|39]]) става [[Мануел Асаня]]. |
||
Републиката изпада в голяма криза, когато ген. [[Франко]] извършва военен преврат, с което се поставя началото на [[Испанска гражданска война|Испанската гражданска война]]. Републиката, която е военно по-слаба от [[франкисти]]те и зависи от помощта на въоръжените сили на комунистите и анархистите, губи своята популярност сред някои държави, но получава помощ от други, и най-вече от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Кабинетът на Асаня трае до февруари [[1939]] като постепенно контролираната от него част от Испания намалява. Републиката пада на [[1 април]] [[1939]], когато ген. Франко и войниците му превземат [[Мадрид]] с помощта на т.нар. „[[пета колона]]“. |
Републиката изпада в голяма криза, когато ген. [[Франко]] извършва военен преврат, с което се поставя началото на [[Испанска гражданска война|Испанската гражданска война]]. Републиката, която е военно по-слаба от [[франкисти]]те и зависи от помощта на въоръжените сили на комунистите и анархистите, губи своята популярност сред някои държави, но получава помощ от други, и най-вече от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. От своя страна силите на Франко са подкрепяни от [[Нацистка Германия]], Фашистка [[Италия]] и съседна [[Португалия]]<ref>Martins, Herminio. "Portugal" in S.J. Woolf (ed). ''European Fascism'', London: Weidenfeld & Nicholson, 1968 pp. 322-3<blockquote>Almost as soon as the civil war started, the Portugese government more or less cast in its lot with the rebel forces and decided to support them by all means short of actual participation in the war.</blockquote>quoted in Gallagher, Tom. ''[http://books.google.com/books?id=-xu8AAAAIAAJ&pg=PA86 Portugal: a twentieth-century interpretation]''. Manchester: Manchester University Press, 1983 p.86</ref>. Кабинетът на Асаня трае до февруари [[1939]] като постепенно контролираната от него част от Испания намалява. Републиката пада на [[1 април]] [[1939]], когато ген. Франко и войниците му превземат [[Мадрид]] с помощта на т.нар. „[[пета колона]]“. |
||
Установява се [[диктатура]] на Франко. По време на този период Франко обявява Испания за монархия, но запазва своя пост на държавен глава. Републиката е отменена след смъртта на Франко през [[1975]] , когато Испания отново става [[монархия]] начело с [[крал Хуан Карлос]]. |
Установява се [[диктатура]] на Франко. По време на този период Франко обявява Испания за монархия, но запазва своя пост на държавен глава. Републиката е отменена след смъртта на Франко през [[1975]] , когато Испания отново става [[монархия]] начело с [[крал Хуан Карлос]]. |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
[[Категория:Исторически държави в Европа|Испанска република, втора]] |
[[Категория:Исторически държави в Европа|Испанска република, втора]] |
||
Версия от 14:07, 1 април 2010
Втората испанска република (на испански Segunda República Española; 1931-39) е вторият случай в историята на Испания, когато формата на държавно устройство се променя след избори. Първият е през 1873-74 (Първа испанска република).
Втората испанска република започва своето съществуване на 14 април 1931, когато крал Алфонсо XIII абдикира след като републиканците печелят мнозинството от гласовете на местните и общинските избори. Абдикацията на краля води до сформирането на временно правителство на Нисето Алкала Самора и до свикването на Кортесите за изработването на нова конституция, приета на 9 декември 1931. След това управлява републиканско-социалистическото правителство на Мануел Асаня.
Първият президент (1931-36) е Нисето Алкала Самора. Баския и Каталония обявяват своята независимост, но не получават веднага дори желаната автономия. Скандалът Страперло срива доверието у центристките републикански партии и води до поляризация.
Десницата печели новите избори на 19 ноември 1933. Официално тя се ръководи от центристкия радикал Алехандро Лерукс, но разчита главно на парламентарната подкрепа на Испанската конфедерация на независимата десница (ИКНД) — партия, ръководена от Хосе Мария Хил Роблес с разнообразна подкрепа — от християн-демократи до фашисти. Когато в правителството влизат трима министри от ИКНД на 1 октомври 1934, в Астурия и Каталония избухват въстания на социалисти и анархисти.
Създаването на народен фронт от леви партии позволява на левицата да възвърне своята власт на изборите от 16 февруари 1936, когато те печелят 268 депутатски места срещу 205 десни. Така втори президент (1936-39) става Мануел Асаня.
Републиката изпада в голяма криза, когато ген. Франко извършва военен преврат, с което се поставя началото на Испанската гражданска война. Републиката, която е военно по-слаба от франкистите и зависи от помощта на въоръжените сили на комунистите и анархистите, губи своята популярност сред някои държави, но получава помощ от други, и най-вече от СССР. От своя страна силите на Франко са подкрепяни от Нацистка Германия, Фашистка Италия и съседна Португалия[1]. Кабинетът на Асаня трае до февруари 1939 като постепенно контролираната от него част от Испания намалява. Републиката пада на 1 април 1939, когато ген. Франко и войниците му превземат Мадрид с помощта на т.нар. „пета колона“.
Установява се диктатура на Франко. По време на този период Франко обявява Испания за монархия, но запазва своя пост на държавен глава. Републиката е отменена след смъртта на Франко през 1975 , когато Испания отново става монархия начело с крал Хуан Карлос.
Източници
- ↑ Martins, Herminio. "Portugal" in S.J. Woolf (ed). European Fascism, London: Weidenfeld & Nicholson, 1968 pp. 322-3
quoted in Gallagher, Tom. Portugal: a twentieth-century interpretation. Manchester: Manchester University Press, 1983 p.86Almost as soon as the civil war started, the Portugese government more or less cast in its lot with the rebel forces and decided to support them by all means short of actual participation in the war.