Стефан Кисов: Разлика между версии
допълнение + източник |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
| починал-място = [[София]], [[България]]| |
| починал-място = [[София]], [[България]]| |
||
}} |
}} |
||
'''Стефан Иванов Кисов''' е [[ |
'''Стефан Иванов Кисов''' е участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]], български [[офицер]], [[полковник]], командир на [[Втори пехотен струмски полк|II- и Пехотен Струмски полк]] и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] по време на [[Сръбско-българската война]] (1885). |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Стефан Кисов е роден на 15 ноември, 1861 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български |
Стефан Кисов е роден на 15 ноември, 1861 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от [[Елена]]. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в [[Одеса]]. Участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). Командир на III- а [[рота]] от II- и [[батальон]] на Руско-българска [[бригада]]. |
||
По време на [[Руско-турска |
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] участва в [[Опълчение|Българското опълчение]]. Командир на рота от III- а Опълченска дружина. Военно звание ''прапоршик''. Отличава в сраженията срещу турските войски при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]] и вр.[[Шипченска битка (август 1877)|Шипка]]. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. [[Садово (Област Бургас)|Садово]] и с. Кадърфакли /дн.[[Везенково]] /. Стефан Кисов е един от спасителите на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст. |
||
Участва в [[Сръбско-българската война]] като командир на [[Втори пехотен струмски полк| |
Участва в [[Сръбско-българската война]] като командир на [[Втори пехотен струмски полк|II- и Пехотен Струмски полк]] и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]]. Отличава се в боевете при [[Бой при Брезник|Брезник]] (6 ноември) и [[Пиротско сражение|Пирот]] (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „[[За храброст]]“ IV ст. |
||
След края на войната |
След края на войната е назначен за командир на I- а Пехотна Софийска бригада. |
||
Заради неодобрението на анти-руската политика по времето на |
Заради неодобрението на анти-руската политика по времето на Регентството (1886-1887) е уволнен от армията. |
||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
== Награди == |
== Награди == |
||
* Орден „[[За храброст]]“ IV |
* Орден „[[За храброст]]“ IV ст. |
||
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ II |
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ II ст. |
||
* Руски орден „Св. Владимир“ IV |
* Руски орден „Св. Владимир“ IV ст. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 43: | Ред 43: | ||
[[Категория:Носители на орден За храброст]] |
[[Категория:Носители на орден За храброст]] |
||
[[Категория:Носители на орден Свети Александър]] |
[[Категория:Носители на орден Свети Александър]] |
||
[[Участници в Руско-турската война (1877-1878)]] |
|||
[[ru:Кисов, Стефан]] |
[[ru:Кисов, Стефан]] |
Версия от 16:45, 6 април 2010
Стефан Кисов | |
български военен деец | |
Роден | Стефан Иванов Кисов
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Награди | орден на свети Владимир, 4-та степен |
Стефан Кисов в Общомедия |
Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877-1878), български офицер, полковник, командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885).
Биография
Стефан Кисов е роден на 15 ноември, 1861 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командир на III- а рота от II- и батальон на Руско-българска бригада.
По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в Българското опълчение. Командир на рота от III- а Опълченска дружина. Военно звание прапоршик. Отличава в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и вр.Шипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и с. Кадърфакли /дн.Везенково /. Стефан Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
Участва в Сръбско-българската война като командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд. Отличава се в боевете при Брезник (6 ноември) и Пирот (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.
След края на войната е назначен за командир на I- а Пехотна Софийска бригада.
Заради неодобрението на анти-руската политика по времето на Регентството (1886-1887) е уволнен от армията.
Библиография
- „Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885“' (1900) — мемоарни съчинения
- „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878“(1902) — мемоарни съчинения
Награди
- Орден „За храброст“ IV ст.
- Орден „Св. Александър“ II ст.
- Руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
Източници
- Димитров, И., Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“