Стефан Кисов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
допълнение + източник
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
| починал-място = [[София]], [[България]]|
| починал-място = [[София]], [[България]]|
}}
}}
'''Стефан Иванов Кисов''' е [[България|български]] [[офицер]] ([[полковник]]), командир на [[Втори пехотен струмски полк|2<sup>-ри</sup> пехотен полк]] и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] по време на [[Сръбско-българската война]] (1885).
'''Стефан Иванов Кисов''' е участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]], български [[офицер]], [[полковник]], командир на [[Втори пехотен струмски полк|II- и Пехотен Струмски полк]] и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] по време на [[Сръбско-българската война]] (1885).


== Биография ==
== Биография ==
Стефан Кисов е роден на 15 ноември, 1861 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български [[преселник|преселници]] от [[Елена]]. През 1876 година завършва Военно пехотно училище в [[Одеса]]. Участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]), като командва 3<sup>-та</sup> [[рота]] от 2<sup>-ри</sup> [[батальон]] от руско-българската [[бригада]].
Стефан Кисов е роден на 15 ноември, 1861 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от [[Елена]]. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в [[Одеса]]. Участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). Командир на III- а [[рота]] от II- и [[батальон]] на Руско-българска [[бригада]].


По време на [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]] участва в [[Опълчение|българското опълчение]], като командир на рота в [[Трета опълченска дружина|3<sup>-та</sup> опълченска дружина]]. Участва и се отличава в сраженията срещу турските войски в [[Стара Загора]] и [[Шипка]]. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. [[Садово]] и [[Кадърфакли]]. Кисов е един от спасителите на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]. Награден е с руски орден „Св. Владимир“ IV степен.
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] участва в [[Опълчение|Българското опълчение]]. Командир на рота от III- а Опълченска дружина. Военно звание ''прапоршик''. Отличава в сраженията срещу турските войски при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]] и вр.[[Шипченска битка (август 1877)|Шипка]]. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. [[Садово (Област Бургас)|Садово]] и с. Кадърфакли /дн.[[Везенково]] /. Стефан Кисов е един от спасителите на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.


Участва в [[Сръбско-българската война]] като командир на [[Втори пехотен струмски полк|2<sup>-ри</sup> пехотен полк]] и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]]. Отличава се в боевете при [[Бой при Брезник|Брезник]] (6 ноември) и [[Пиротско сражение|Пирот]] (15 ноември). За проявената храброст е награден с орден „[[За храброст]]“ IV степен.
Участва в [[Сръбско-българската война]] като командир на [[Втори пехотен струмски полк|II- и Пехотен Струмски полк]] и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]]. Отличава се в боевете при [[Бой при Брезник|Брезник]] (6 ноември) и [[Пиротско сражение|Пирот]] (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „[[За храброст]]“ IV ст.


След края на войната става командир на [[Първа пехотна софийска бригада|1<sup>-ва</sup> пехотна софийска бригада]].
След края на войната е назначен за командир на I- а Пехотна Софийска бригада.


Заради неодобрението на анти-руската политика по времето на [[Регентство (1886-1887)|Регентството (1886-1887)]] е уволнен от армията.
Заради неодобрението на анти-руската политика по времето на Регентството (1886-1887) е уволнен от армията.


== Библиография ==
== Библиография ==
Ред 27: Ред 27:


== Награди ==
== Награди ==
* Орден „[[За храброст]]“ IV степен
* Орден „[[За храброст]]“ IV ст.
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ II степен
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ II ст.
* Руски орден „Св. Владимир“ IV степен
* Руски орден „Св. Владимир“ IV ст.


== Източници ==
== Източници ==
Ред 43: Ред 43:
[[Категория:Носители на орден За храброст]]
[[Категория:Носители на орден За храброст]]
[[Категория:Носители на орден Свети Александър]]
[[Категория:Носители на орден Свети Александър]]
[[Участници в Руско-турската война (1877-1878)]]

[[ru:Кисов, Стефан]]
[[ru:Кисов, Стефан]]

Версия от 16:45, 6 април 2010

Стефан Кисов
български военен деец

Роден
Стефан Иванов Кисов
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Наградиорден на свети Владимир, 4-та степен
Стефан Кисов в Общомедия

Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877-1878), български офицер, полковник, командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885).

Биография

Стефан Кисов е роден на 15 ноември, 1861 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командир на III- а рота от II- и батальон на Руско-българска бригада.

По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в Българското опълчение. Командир на рота от III- а Опълченска дружина. Военно звание прапоршик. Отличава в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и вр.Шипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и с. Кадърфакли /дн.Везенково /. Стефан Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.

Участва в Сръбско-българската война като командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд. Отличава се в боевете при Брезник (6 ноември) и Пирот (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.

След края на войната е назначен за командир на I- а Пехотна Софийска бригада.

Заради неодобрението на анти-руската политика по времето на Регентството (1886-1887) е уволнен от армията.

Библиография

  • „Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885“' (1900) — мемоарни съчинения
  • „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878“(1902) — мемоарни съчинения

Награди

Източници

  • Димитров, И., Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“

Участници в Руско-турската война (1877-1878)