Типи: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Teepees outside cody museum.jpg|дясно|мини|300п|Типи в исторически музей в [[Уайоминг]]]]
[[Файл:Teepees outside cody museum.jpg|дясно|мини|300п|Типи в исторически музей в [[Уайоминг]]]]
'''Типи''' е [[конус]]овидна [[индианци|индианска]] [[шатра]], която служи за жилище и е направена от [[кожа|кожи]] на животни (най-често от [[бизон]] или [[елен]]), а в по-ново време - от брезент. Типитата се сглобяват и разглобяват лесно, което е много важно за [[номади|номадския]] начин на живот на индианците. Думата ''типи'' на езика лакота означава ''жилище''.
'''Типи''' е [[конус]]овидна [[индианци|индианска]] [[шатра]], използвана от племената от Великите равнини, и (частично) от индианците от други културно-географски области на Сев. Америка (Плато, Юго-Запад). Думата ''типи'' на езика лакота означава ''жилище''.

== История ==
Жилища с подобна конусовидна форма се срещат от палеолита. Има несъмнено сходство в преносимите жилища на народите от Сибир и индианците от Сев. Америка. Може са се предположи, че традициата на тези жилища е пренесена от Североизточна Азия при преселението на протоиндианците през Берингийската суша.
Съществува определен паралел между типито и някои конусовидни разновидности на вигвама на индианците от Субарктика и Горския културно-исторически регион.
Първоначалните обитатели на Великите равнини били малобройни. Те били пеши ловци на бизони и единственото транспортно средство, което имали, била кучешката [[травуа]]. Има сведения, че тогавашните типита били много по-малки от използваните през ХVІІ-ХІХ в. и чергилото било съставено от две отдални половини, които се прикрепяли с връзки една към друга.

== Конструкция на типито ==
Типито се състои от скеле от пръти и покривка (чергило) изработвано предимно от [[бизон|бизонова]] кожа, а в редки случаи - от [[елен|еленова]]. В края на ХІХ в. широко започнал да се употребява и брезент.
Прътите (обикновено от 12 до 18 на брой, според големината на типито и конкретните племенни особености) се подреждат по специален начин под формата на конус и се завързват в горната си част.
Първоначално се прави сглобка от 3 или 4 основни кола и върпу тях се нареждат останалите. Този признак определя и някои разлики в конструкцията на самото типи и според него типитате се делят на триколни (използвани от сиукси, шайени, кайова и др.) и четириколни (използвани от чернокраките, кроу и др.).
Върху тех се поставя покривалато, което има форма на голям полукръг. В горната част остава отвор за дима, който се ретулира в зависимост от посоката на вятъра с две димови клапи, наричани обикновено "уши".
Он вътрешната страна между коловете се прокарва въже, на което на височина 1,40-1,70 м. се закачва втора, вътрешна стена, също ушита от кожа.
В някои случаи под отвора за дима се опъва нопълнителен заслон (на сиукски се нарича "озан"), който предпозва огнището и вътрешността на типито от проникване на вода при силен дъжд.
Подът на типито се застила с кожи.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 13:51, 7 април 2010

Типи в исторически музей в Уайоминг

Типи е конусовидна индианска шатра, използвана от племената от Великите равнини, и (частично) от индианците от други културно-географски области на Сев. Америка (Плато, Юго-Запад). Думата типи на езика лакота означава жилище.

История

Жилища с подобна конусовидна форма се срещат от палеолита. Има несъмнено сходство в преносимите жилища на народите от Сибир и индианците от Сев. Америка. Може са се предположи, че традициата на тези жилища е пренесена от Североизточна Азия при преселението на протоиндианците през Берингийската суша. Съществува определен паралел между типито и някои конусовидни разновидности на вигвама на индианците от Субарктика и Горския културно-исторически регион. Първоначалните обитатели на Великите равнини били малобройни. Те били пеши ловци на бизони и единственото транспортно средство, което имали, била кучешката травуа. Има сведения, че тогавашните типита били много по-малки от използваните през ХVІІ-ХІХ в. и чергилото било съставено от две отдални половини, които се прикрепяли с връзки една към друга.

Конструкция на типито

Типито се състои от скеле от пръти и покривка (чергило) изработвано предимно от бизонова кожа, а в редки случаи - от еленова. В края на ХІХ в. широко започнал да се употребява и брезент. Прътите (обикновено от 12 до 18 на брой, според големината на типито и конкретните племенни особености) се подреждат по специален начин под формата на конус и се завързват в горната си част. Първоначално се прави сглобка от 3 или 4 основни кола и върпу тях се нареждат останалите. Този признак определя и някои разлики в конструкцията на самото типи и според него типитате се делят на триколни (използвани от сиукси, шайени, кайова и др.) и четириколни (използвани от чернокраките, кроу и др.). Върху тех се поставя покривалато, което има форма на голям полукръг. В горната част остава отвор за дима, който се ретулира в зависимост от посоката на вятъра с две димови клапи, наричани обикновено "уши". Он вътрешната страна между коловете се прокарва въже, на което на височина 1,40-1,70 м. се закачва втора, вътрешна стена, също ушита от кожа. В някои случаи под отвора за дима се опъва нопълнителен заслон (на сиукски се нарича "озан"), който предпозва огнището и вътрешността на типито от проникване на вода при силен дъжд. Подът на типито се застила с кожи.

Външни препратки

Вижте също