Османски турски език: Разлика между версии
м Робот Добавяне: sq:Osmanishtja |
кат |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
SIL= ota |
SIL= ota |
||
}} |
}} |
||
'''Османският турски език''' ({{lang-ota|لسان عثمانی}}, ''lisân-ı Osmânî'', {{lang-tr|Osmanlıca|Osmanlı Türkçesi}}), наричан още '''османо-турски''' или само '''османски''', е официален език в [[Османска империя|Османската империя]], принадлежи към огузката подгрупа на [[тюркски езици|тюркските езици]]. |
'''Османският турски език''' ({{lang-ota|لسان عثمانی}}, ''lisân-ı Osmânî'', {{lang-tr|Osmanlıca|Osmanlı Türkçesi}}), наричан още '''османо-турски''' или само '''османски''', е официален език в [[Османска империя|Османската империя]], принадлежи към огузката подгрупа на [[тюркски езици|тюркските езици]]. |
||
Ред 48: | Ред 47: | ||
[[Категория:Мъртви езици]] |
[[Категория:Мъртви езици]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Турски език]] |
||
[[Категория:Османска империя]] |
[[Категория:Османска империя]] |
||
Версия от 19:03, 17 април 2010
Османски турски език لسان عثمانى (lisân-ı Osmânî) | |
Страна | Османска империя |
---|---|
Регион | Османска империя |
Говорещи | мъртъв език |
Систематизация по Ethnologue | |
Алтайски Тюркски Огузки Турски Османски турски език В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика. Предложената систематизация е примерна. | |
Официално положение | |
Официален в | Османска империя |
Регулатор | --- |
Кодове | |
ISO 639-1 | няма |
ISO 639-2 | ota |
ISO 639-3 | ota |
Османски турски език в Общомедия |
Османският турски език (Шаблон:Lang-ota, lisân-ı Osmânî, Шаблон:Lang-tr), наричан още османо-турски или само османски, е официален език в Османската империя, принадлежи към огузката подгрупа на тюркските езици.
Въпреки че османският език в основата си е турски език неговата лексика се е състояла от около 70% арабски и персийски заемки, като по-голямата част от арабските заемки (както и в другите тюркски езици) са влезли в османския език през персийски. Освен това в османския турски език са се използвали отделни арабски и персийски граматически конструкции, поради които към средата на 19 век османския език започнал много силно да се отличава от разговорните турски диалекти, като същевременно им е оказвал влияние. Османският турски език е използвал арабската азбука с някои модификации, общи с персийската писменост.
Към средата на 19 век, след въвеждането на Танзимата, започва да се оформя така нареченият новоосмански език, който стои по-близко до разговорната реч и съдържа много заемки от западноевропейските езици.
След образуването на Турската светска република през 1924 година е кодифициран съвременния турски литературен език, на основата на латиницата (1928), и османският турски език излязъл от употреба. Ататюрк учредява Турското езиково дружество, която имала за задача да замени арабските и персийски заемки с нови турски еквиваленти. Фондацията успява да замени няколко стотици арабски думи, които сега се считат за отживели.
Съвременният турски език е създаден в началото на 20 век по пътя на кодифицирането на народните разговорни диалекти в Анадола и по този начин не се явява пряк продължител на османския турски език, въпреки че около четири столетия османската писмена традиция им е оказала силно влияние. Една от основните разлики на съвременния турски език от османския е широкото използване на тюркски неологизми вместо арабо-персийските заемки — в турския език те съставляват около 20% срещу 70% в османския турски), а също така и по-малкото количество сложни думи.
Примери за разлики в лексикологията между османски турски и съвременния турски език
Български | Османски турски | Съвременен турски |
---|---|---|
необходим | واجب vâcib | zorunlu |
трудност | مشکل müşkül | güçlük, zorluk |
град | شهر şehir | kent |
Вижте още
|