Дупнишки говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
За тази информация има източник и той не е случаен. |
Човече ке не се говори в Дупница, южните села са към Благоевградски говор, и още някои работи коригирах, живял съм там и знам от А до Я, а и |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
* Застъпници на [[стб.]] {{кирилица|ѫ}} са: |
* Застъпници на [[стб.]] {{кирилица|ѫ}} са: |
||
** предимно гласната '''a''' — ''пат'' (път), ''рàка'' (ръка). |
** предимно гласната '''a''' — ''пат'' (път), ''рàка'' (ръка). |
||
| ⚫ | |||
** понякога гласната '''у''' — ''мỳка'' (мъка), ''сут'' (съд) |
|||
| ⚫ | |||
* Групата '''ъл'''/'''лъ''' в дупнишкия говор търпи следните промени: |
* Групата '''ъл'''/'''лъ''' в дупнишкия говор търпи следните промени: |
||
** сонантен изговор: |
** сонантен изговор: ''дл̥̀га'' (дълга) |
||
** изпускане на '''л''', когато групата е ударена и е между две съгласни: |
** изпускане на '''л''', когато групата е ударена и е между две съгласни: ''гъ̀там'' (гълтам) |
||
** изговор на '''ạ''' (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: |
** изговор на '''ạ''' (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: жạтѝца (жълтица), |
||
** изговор на '''у''', когато групата е след устнена съгласна: ''вук'' (вълк), ''пун'' (пълен) |
** изговор на '''у''', когато групата е след устнена съгласна: ''вук'' (вълк), ''пун'' (пълен) |
||
* Сонантно '''р''': ''бр̥̀кам'' (бъркам), ''др̥т'' (дърт). |
* Сонантно '''р''': ''бр̥̀кам'' (бъркам), ''др̥т'' (дърт). |
||
* Палаталност на '''л''' и '''н''' само в края на думата, както и пред гласни '''е''' и '''и''': ''сол’'', ''кон’'', ''н’ѝва'', ''зèл’е''. |
* Палаталност на '''л''' и '''н''' само в края на думата, както и пред гласни '''е''' и '''и''': ''сол’'', ''кон’'', ''н’ѝва'', ''зèл’е''. |
||
* Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време |
* Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време : ''òдим'' (ходя), ''плèтем'' (плета). |
||
* Частица за бъдеще време ''че |
* Частица за бъдеще време ''че'' (сравни с книжовното ''ще''). |
||
* Образуване на [[деепричастие|деепричастия]] с ''-ейки'' и ''-айки'': ''орèйки'', ''кàрайки''. |
* Образуване на [[деепричастие|деепричастия]] с ''-ейки'' и ''-айки'': ''орèйки'', ''кàрайки''. |
||
* Наличие на [[гломератив]]но падежно окончание ''-те'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòте'', ''дойдṑме с Минчòте'' (дойдохме с Минчо). |
* Наличие на [[гломератив]]но падежно окончание ''-те'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòте'', ''дойдṑме с Минчòте'' (дойдохме с Минчо). |
||
| Ред 21: | Ред 20: | ||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[Софийски говор]] |
|||
| ⚫ | |||
* [[Кюстендилски говор]] |
* [[Кюстендилски говор]] |
||
* [[Самоковски говор]] |
|||
* [[Благоевградски говор]] |
* [[Благоевградски говор]] |
||
| ⚫ | |||
== Източници == |
== Източници == |
||
* [http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_zap_2.htm#dupnishki Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002.] |
* [http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_zap_2.htm#dupnishki Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002.] |
||
Версия от 14:30, 26 април 2010
Дупнишкият говор е български диалект, представител на централната група югозападни говори. Говори се в района на Дупница - в котловините по течението на река Джерман, между Конявска планина, Рила и Верила. Сходен е с кюстендилския говор.
Характерни особености
- Групи шт и жд на прасляванските *tj и *dj.
- Застъпници на стб. ѫ са:
- предимно гласната a — пат (път), рàка (ръка).
- Застъпник на стб. ъ е предимно o и а: зòлва (зълва), вàшка (въшка), лàжа (лъжа).
- Групата ъл/лъ в дупнишкия говор търпи следните промени:
- сонантен изговор: дл̥̀га (дълга)
- изпускане на л, когато групата е ударена и е между две съгласни: гъ̀там (гълтам)
- изговор на ạ (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: жạтѝца (жълтица),
- изговор на у, когато групата е след устнена съгласна: вук (вълк), пун (пълен)
- Сонантно р: бр̥̀кам (бъркам), др̥т (дърт).
- Палаталност на л и н само в края на думата, както и пред гласни е и и: сол’, кон’, н’ѝва, зèл’е.
- Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време : òдим (ходя), плèтем (плета).
- Частица за бъдеще време че (сравни с книжовното ще).
- Образуване на деепричастия с -ейки и -айки: орèйки, кàрайки.
- Наличие на гломеративно падежно окончание -те при личните имена от м. р., завършващи на -о и -е: Минчò—Минчòте, дойдṑме с Минчòте (дойдохме с Минчо).
- Наличие на дателно падежно окончание -ти при личните имена от м. р., завършващи на -о и -е: Минчò—Минчòти, дàдōме Минчòти колàта (дадохме колата на Минчо).
