Дупнишки говор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
За тази информация има източник и той не е случаен.
C philev (беседа | приноси)
Човече ке не се говори в Дупница, южните села са към Благоевградски говор, и още някои работи коригирах, живял съм там и знам от А до Я, а и
Ред 5: Ред 5:
* Застъпници на [[стб.]] {{кирилица|ѫ}} са:
* Застъпници на [[стб.]] {{кирилица|ѫ}} са:
** предимно гласната '''a''' — ''пат'' (път), ''рàка'' (ръка).
** предимно гласната '''a''' — ''пат'' (път), ''рàка'' (ръка).
* Застъпник на стб. {{кирилица|ъ}} е предимно '''o''' и '''а''': ''зòлва'' (зълва), ''вàшка'' (въшка), ''лàжа'' (лъжа).
** понякога гласната '''у''' — ''мỳка'' (мъка), ''сут'' (съд)
* Застъпник на стб. {{кирилица|ъ}} е предимно '''o''' и в редки случаи '''а''': ''бòчва'' (бъчва), ''зòлва'' (зълва), ''вàшка'' (въшка), ''лàжа'' (лъжа).
* Групата '''ъл'''/'''лъ''' в дупнишкия говор търпи следните промени:
* Групата '''ъл'''/'''лъ''' в дупнишкия говор търпи следните промени:
** сонантен изговор: ''жл̥т'' (жълт), ''дл̥̀га'' (дълга)
** сонантен изговор: ''дл̥̀га'' (дълга)
** изпускане на '''л''', когато групата е ударена и е между две съгласни: ''дъ̀го'' (дълго), ''гъ̀там'' (гълтам)
** изпускане на '''л''', когато групата е ударена и е между две съгласни: ''гъ̀там'' (гълтам)
** изговор на '''ạ''' (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: ''дạбòк'' (дълбок), жạтѝца (жълтица),
** изговор на '''ạ''' (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: жạтѝца (жълтица),
** изговор на '''у''', когато групата е след устнена съгласна: ''вук'' (вълк), ''пун'' (пълен)
** изговор на '''у''', когато групата е след устнена съгласна: ''вук'' (вълк), ''пун'' (пълен)
* Сонантно '''р''': ''бр̥̀кам'' (бъркам), ''др̥т'' (дърт).
* Сонантно '''р''': ''бр̥̀кам'' (бъркам), ''др̥т'' (дърт).
* Палаталност на '''л''' и '''н''' само в края на думата, както и пред гласни '''е''' и '''и''': ''сол’'', ''кон’'', ''н’ѝва'', ''зèл’е''.
* Палаталност на '''л''' и '''н''' само в края на думата, както и пред гласни '''е''' и '''и''': ''сол’'', ''кон’'', ''н’ѝва'', ''зèл’е''.
* Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време ''-а'': ''òда'' (ходя), ''плèта'' (плета).
* Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време : ''òдим'' (ходя), ''плèтем'' (плета).
* Частица за бъдеще време ''че'', а в по-източните краища и ''к’е'' (сравни с книжовното ''ще'').
* Частица за бъдеще време ''че'' (сравни с книжовното ''ще'').
* Образуване на [[деепричастие|деепричастия]] с ''-ейки'' и ''-айки'': ''орèйки'', ''кàрайки''.
* Образуване на [[деепричастие|деепричастия]] с ''-ейки'' и ''-айки'': ''орèйки'', ''кàрайки''.
* Наличие на [[гломератив]]но падежно окончание ''-те'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòте'', ''дойдṑме с Минчòте'' (дойдохме с Минчо).
* Наличие на [[гломератив]]но падежно окончание ''-те'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòте'', ''дойдṑме с Минчòте'' (дойдохме с Минчо).
Ред 21: Ред 20:


== Вижте също ==
== Вижте също ==
* [[Софийски говор]]
* [[Преходни говори]]
* [[Кюстендилски говор]]
* [[Кюстендилски говор]]
* [[Самоковски говор]]
* [[Благоевградски говор]]
* [[Благоевградски говор]]
* [[Преходни говори]]

== Източници ==
== Източници ==
* [http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_zap_2.htm#dupnishki Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002.]
* [http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_zap_2.htm#dupnishki Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002.]

Версия от 14:30, 26 април 2010

Дупнишкият говор е български диалект, представител на централната група югозападни говори. Говори се в района на Дупница - в котловините по течението на река Джерман, между Конявска планина, Рила и Верила. Сходен е с кюстендилския говор.

Характерни особености

  • Групи шт и жд на прасляванските *tj и *dj.
  • Застъпници на стб. ѫ са:
    • предимно гласната aпат (път), рàка (ръка).
  • Застъпник на стб. ъ е предимно o и а: зòлва (зълва), вàшка (въшка), лàжа (лъжа).
  • Групата ъл/лъ в дупнишкия говор търпи следните промени:
    • сонантен изговор: дл̥̀га (дълга)
    • изпускане на л, когато групата е ударена и е между две съгласни: гъ̀там (гълтам)
    • изговор на (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: жạтѝца (жълтица),
    • изговор на у, когато групата е след устнена съгласна: вук (вълк), пун (пълен)
  • Сонантно р: бр̥̀кам (бъркам), др̥т (дърт).
  • Палаталност на л и н само в края на думата, както и пред гласни е и и: сол’, кон’, н’ѝва, зèл’е.
  • Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време : òдим (ходя), плèтем (плета).
  • Частица за бъдеще време че (сравни с книжовното ще).
  • Образуване на деепричастия с -ейки и -айки: орèйки, кàрайки.
  • Наличие на гломеративно падежно окончание -те при личните имена от м. р., завършващи на и : МинчòМинчòте, дойдṑме с Минчòте (дойдохме с Минчо).
  • Наличие на дателно падежно окончание -ти при личните имена от м. р., завършващи на и : МинчòМинчòти, дàдōме Минчòти колàта (дадохме колата на Минчо).

Вижте също

Източници