Мерло: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: fi:Merlot |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[File:Merlot Grape.jpg|thumb|240px|Мерло]] |
[[File:Merlot Grape.jpg|thumb|240px|Мерло]] |
||
'''Мерло''' е висококачествен винен [[сорт]] [[грозде]], произхождащ от [[Франция]]. Основен сорт за областите [[Сент Емилйон]] и [[Померол]] в района на [[Бордо]], Франция. Разпространен е също и в Италия и много други винарски страни, включително и в България. |
'''Мерло''' е висококачествен винен [[сорт]] [[грозде]], произхождащ от [[Франция]]. Основен сорт за областите [[Сент Емилйон]] и [[Померол]] в района на [[Бордо]], Франция. Разпространен е също и в Италия и много други винарски страни, включително и в България. В България е разпространен главно в Южния лозарски район. |
||
Предпочита леките, |
Предпочита леките, но богати почви на наклонени места. Понякога е склонен към изресяване. |
||
Гроздът е средно голям, цилиндрично-коничен, полусбит. Зърно — дребно, сферично, тъмносиньо, с изобилен налеп. Ципата е тънка и жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус. |
Гроздът е средно голям, цилиндрично-коничен, полусбит. Зърно — дребно, сферично, тъмносиньо, с изобилен налеп. Ципата е тънка и жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус. |
Версия от 10:18, 27 април 2010
Мерло е висококачествен винен сорт грозде, произхождащ от Франция. Основен сорт за областите Сент Емилйон и Померол в района на Бордо, Франция. Разпространен е също и в Италия и много други винарски страни, включително и в България. В България е разпространен главно в Южния лозарски район.
Предпочита леките, но богати почви на наклонени места. Понякога е склонен към изресяване.
Гроздът е средно голям, цилиндрично-коничен, полусбит. Зърно — дребно, сферично, тъмносиньо, с изобилен налеп. Ципата е тънка и жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус.
Вината му се отличават с интензивно червен цвят, пълнота, хармоничност на вкуса и богат букет. Отлежалите вина се характеризират с мощен комплексен аромат, в който се откриват нюансите на дъб, захаросани плодове, дим и трюфели.
Литература
- Колев, В. Лозарство, София, изд."Земиздат", 1962 г., с.80