Мавзолей на Александър I Батенберг: Разлика между версии
кат |
+ препратка |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
Сградата се намира на булевард „[[Васил Левски (булевард в София)|Васил Левски]]“ №81 в [[София]] и има площ 80 m<sup>2</sup> и височина 11 m. Построена е през [[1897]] година по проект на швейцарския архитект [[Херман Майер]], като интериорът е украсен е от известния български художник [[Харалампи Тачев]]. Александър Батенберг е погребан вътре през 1898 година. |
Сградата се намира на булевард „[[Васил Левски (булевард в София)|Васил Левски]]“ №81 в [[София]] и има площ 80 m<sup>2</sup> и височина 11 m. Построена е през [[1897]] година по проект на швейцарския архитект [[Херман Майер]], като интериорът е украсен е от известния български художник [[Харалампи Тачев]]. Александър Батенберг е погребан вътре през 1898 година. |
||
През 1937 година неговата съпруга графиня [[Йохана Лойзингер|Й. Хартенау]] дарява на Главния военен музей лични вещи и документи на бившия княз, като част от тях са изложени в мавзолея. От 1946 до 1991 година сградата е затворена за посетители по нареждане на комунистическата власт. След 1991 г. Министерството на отбраната отново отваря Мавзолея за посетители. |
През 1937 година неговата съпруга графиня [[Йохана Лойзингер|Й. Хартенау]] дарява на Главния военен музей лични вещи и документи на бившия княз, като част от тях са изложени в [[Мавзолей|мавзолея]]. От 1946 до 1991 година сградата е затворена за посетители по нареждане на комунистическата власт. След 1991 г. Министерството на отбраната отново отваря Мавзолея за посетители. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 20:29, 27 април 2010
Мавзолеят на Александър Батенберг е гробницата на първия български княз Александър I Батенберг след Освобождението.
Сградата се намира на булевард „Васил Левски“ №81 в София и има площ 80 m2 и височина 11 m. Построена е през 1897 година по проект на швейцарския архитект Херман Майер, като интериорът е украсен е от известния български художник Харалампи Тачев. Александър Батенберг е погребан вътре през 1898 година.
През 1937 година неговата съпруга графиня Й. Хартенау дарява на Главния военен музей лични вещи и документи на бившия княз, като част от тях са изложени в мавзолея. От 1946 до 1991 година сградата е затворена за посетители по нареждане на комунистическата власт. След 1991 г. Министерството на отбраната отново отваря Мавзолея за посетители.
