Колективизация: Разлика между версии
м Робот Добавяне: sk, sv, th, tr Промяна: cs |
м Робот Добавяне: eo:Kolektivigo |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
[[de:Kollektivierung]] |
[[de:Kollektivierung]] |
||
[[en:Collective farming]] |
[[en:Collective farming]] |
||
[[eo:Kolektivigo]] |
|||
[[fr:Collectivisation]] |
[[fr:Collectivisation]] |
||
[[he:קולקטיביזציה]] |
[[he:קולקטיביזציה]] |
Версия от 16:16, 28 април 2010
Колективизацията представлява система от действия за въвеждане на колективна форма на собственост и стопанисване върху средствата за производство в селското стопанство (земята, оборудването, животните и растенията).
Цели
Цел на колективизацията е формиране на управляеми от социалистическата държава производствени отношения в селското стопанство. Постига се чрез ликвидиране на частната собственост върху земята, продуктивните животни и средствата за производство до достигане на държавно управляемо производство на храни и налагане държавна ценова политика, различна от интересите на отделния производител или земеделски колектив от производители. Чрез колективизацията на селските стопани и национализацията на промишлените предприятия и банковия капитал се постига основната политическа задача на комунистическата идеология - пьлен контрол вьрху обществото и поставянето му в пьлна икономическа зависимост. Колективизацията на земята позволява извличане на стопански ресурс от селото за целите на индустриализацията, [1] за политическа дейност и сьздаване на мощна военна организация.
Колективизацията в България
В СССР колективизацията се въвежда от Сталин в края на 20-те години и се създават колективните ферми - колхози и държавни земеделски стопанства совхози. В България в годините след завземането на властта от Отечествения фронт през 1944 год. и особено след разбиването на коалицията с БЗНС (ръководена от Никола Петков), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в ТКЗС-та. Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска кооперация - ТКЗС. Впоследствие, след 1950 год., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на БКП по вертикалата на властта. [2]
Вижте също