Повест: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
''' |
'''Повеста''' е един от традиционните [[епически вид|епически видове]] в [[литература]]та, който по обсег, обем и творческо внушение заема средно място между [[разказ]]а и [[Роман (литература)|романа]]. Разликите са по отношение на [[сюжет]]ното развитие: по-добре разгърнато в сравнение с разказа върху няколко съществени момента, и все пак еднопланово и ограничено в сравнение с романа. Главните [[литературен герой|герои]] в повестите не навлизат в много сложни взаимоотношения помежду си. Повестта е все пак по-близо до разказа, отколкото до романа.<ref>''„Речник на литературните термини“'', Издателство „Наука и изкуство“, София, 1969</ref> |
||
Самата дума „повест“ идва от старинната българска дума „повѣсть“ - „известие“, „разказ“. Заражда се в дух на [[хроника]] в [[българска литература|българската]] и [[руска литература|руската литература]] под влияние на старинното [[повествование]] (например ''„Повест за кръстното дърво“'', ''„Повест за Акир Премъдри“'').<ref>''„Енциклопедичен речник на литературните термини“'', Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993</ref> |
Самата дума „повест“ идва от старинната българска дума „повѣсть“ - „известие“, „разказ“. Заражда се в дух на [[хроника]] в [[българска литература|българската]] и [[руска литература|руската литература]] под влияние на старинното [[повествование]] (например ''„Повест за кръстното дърво“'', ''„Повест за Акир Премъдри“'').<ref>''„Енциклопедичен речник на литературните термини“'', Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993</ref> |
||
Версия от 18:17, 10 май 2010
Повеста е един от традиционните епически видове в литературата, който по обсег, обем и творческо внушение заема средно място между разказа и романа. Разликите са по отношение на сюжетното развитие: по-добре разгърнато в сравнение с разказа върху няколко съществени момента, и все пак еднопланово и ограничено в сравнение с романа. Главните герои в повестите не навлизат в много сложни взаимоотношения помежду си. Повестта е все пак по-близо до разказа, отколкото до романа.[1]
Самата дума „повест“ идва от старинната българска дума „повѣсть“ - „известие“, „разказ“. Заражда се в дух на хроника в българската и руската литература под влияние на старинното повествование (например „Повест за кръстното дърво“, „Повест за Акир Премъдри“).[2]
Въпреки че основоположници на повестта са френски писатели от края на 18 — началото на 19 век, като Оноре дьо Балзак и Бернарден дьо Сен-Пиер, бурно развитие този епичен вид претърпява в Русия. Майстори на повестта са писатели като Александър Пушкин („Капитанската дъщеря“), Антон Чехов („Степ“), Иван Тургенев („Пролетни води“), Лев Толстой („Казаци“), Николай Гогол („Тарас Булба“).
Първата оригинална българска повест е „Нещастна фамилия“ на Васил Друмев, написана през 1861 г. Други известни повести са:
- Любен Каравелов — „Маминото детенце“, „Българи от старо време“
- Иван Вазов — „Немили-недраги“, „Чичовци“, „Хаджи Ахил“, „Митрофан и Дормидолски“
- Елин Пелин — „Гераците“
- Йордан Йовков — „Жетварят“
- Георги Караславов - „Селкор“.
Това са известни автори на България