Лена Улин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:


'''Лена Мария Йона Улин''' ({{lang-sv|Lena Maria Jonna Olin}}) е [[Швеция|шведска]] [[филм]]ова, театрална и телевизионна [[актриса]]. Като дъщеря на актьорите [[Стиг Улин]] и [[Брита Холмбери]] от рано проявява интерес към [[драма]]та. След като два пъти кандидатства в Театралната академия в Стокхолм и не я приемат, тя решава да опита късмета си в медицината като медицинска сестра, където влиза още на първата година. Решава да се пробва за трети път, след настояването на [[Ингмар Бергман]], който е приятел на семейството, а баща ѝ е участвал в шест от неговите филми. Успехът за Лена идва на третия път. Лена става студентката с най-висок успех, която завършва през [[октомври]] [[1974]] г. Театралната академия, след което бързо се превръща във възходяща звезда. Така през [[1976]] г. дебютира в киното именно във филма на Бергман „[[Лице срещу лице]]”. През [[1990]] г. получава номинация за „[[Оскар]]” за ролята си в „Enemies: A Love Story” (1989). За своя любима роля Лена смята героинята си Ирина от „[[Наричана още]]”. Към [[2010]] г. се е снимала в 42 филма.
'''Лена Мария Йона Улин''' ({{lang-sv|Lena Maria Jonna Olin}}) е [[Швеция|шведска]] [[филм]]ова, театрална и телевизионна [[актриса]]. Като дъщеря на актьорите [[Стиг Улин]] и [[Брита Холмбери]] от рано проявява интерес към [[драма]]та. След като два пъти кандидатства в Театралната академия в Стокхолм и не я приемат, тя решава да опита късмета си в медицината като медицинска сестра, където влиза още на първата година. Решава да се пробва за трети път, след настояването на [[Ингмар Бергман]], който е приятел на семейството, а баща ѝ е участвал в шест от неговите филми. Успехът за Лена идва на третия път. Лена става студентката с най-висок успех, която завършва през [[октомври]] [[1974]] г. Театралната академия, след което бързо се превръща във възходяща звезда. Така през [[1976]] г. дебютира в киното именно във филма на Бергман „[[Лице срещу лице]]”. През [[1990]] г. получава номинация за „[[Оскар]]” за ролята си в „Enemies: A Love Story” (1989). За своя любима роля Лена смята героинята си Ирина от „[[Наричана още]]”. Към [[2010]] г. се е снимала в 42 филма.

От 1994 г. Лена Улин е омъжена за шведския режисьор Ласе Халстрьом (Защо тъгува Гилбърт Грейп, Шоколад).


== Частична филмография ==
== Частична филмография ==

Версия от 19:41, 10 май 2010

Лена Улин
шведска актриса
3 юни 2015 г.
Родена
Активен периодот 1976 г.
Семейство
СъпругЛасе Халстрьом (1994)

Уебсайт
Лена Улин в Общомедия

Лена Мария Йона Улин (Шаблон:Lang-sv) е шведска филмова, театрална и телевизионна актриса. Като дъщеря на актьорите Стиг Улин и Брита Холмбери от рано проявява интерес към драмата. След като два пъти кандидатства в Театралната академия в Стокхолм и не я приемат, тя решава да опита късмета си в медицината като медицинска сестра, където влиза още на първата година. Решава да се пробва за трети път, след настояването на Ингмар Бергман, който е приятел на семейството, а баща ѝ е участвал в шест от неговите филми. Успехът за Лена идва на третия път. Лена става студентката с най-висок успех, която завършва през октомври 1974 г. Театралната академия, след което бързо се превръща във възходяща звезда. Така през 1976 г. дебютира в киното именно във филма на Бергман „Лице срещу лице”. През 1990 г. получава номинация за „Оскар” за ролята си в „Enemies: A Love Story” (1989). За своя любима роля Лена смята героинята си Ирина от „Наричана още”. Към 2010 г. се е снимала в 42 филма.

От 1994 г. Лена Улин е омъжена за шведския режисьор Ласе Халстрьом (Защо тъгува Гилбърт Грейп, Шоколад).

Частична филмография

Външни препратки

Шаблон:Актьор-мъниче Шаблон:Швеция-мъниче