Лена Улин: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
'''Лена Мария Йона Улин''' ({{lang-sv|Lena Maria Jonna Olin}}) е [[Швеция|шведска]] [[филм]]ова, театрална и телевизионна [[актриса]]. Като дъщеря на актьорите [[Стиг Улин]] и [[Брита Холмбери]] от рано проявява интерес към [[драма]]та. След като два пъти кандидатства в Театралната академия в Стокхолм и не я приемат, тя решава да опита късмета си в медицината като медицинска сестра, където влиза още на първата година. Решава да се пробва за трети път, след настояването на [[Ингмар Бергман]], който е приятел на семейството, а баща ѝ е участвал в шест от неговите филми. Успехът за Лена идва на третия път. Лена става студентката с най-висок успех, която завършва през [[октомври]] [[1974]] г. Театралната академия, след което бързо се превръща във възходяща звезда. Така през [[1976]] г. дебютира в киното именно във филма на Бергман „[[Лице срещу лице]]”. През [[1990]] г. получава номинация за „[[Оскар]]” за ролята си в „Enemies: A Love Story” (1989). За своя любима роля Лена смята героинята си Ирина от „[[Наричана още]]”. Към [[2010]] г. се е снимала в 42 филма. |
'''Лена Мария Йона Улин''' ({{lang-sv|Lena Maria Jonna Olin}}) е [[Швеция|шведска]] [[филм]]ова, театрална и телевизионна [[актриса]]. Като дъщеря на актьорите [[Стиг Улин]] и [[Брита Холмбери]] от рано проявява интерес към [[драма]]та. След като два пъти кандидатства в Театралната академия в Стокхолм и не я приемат, тя решава да опита късмета си в медицината като медицинска сестра, където влиза още на първата година. Решава да се пробва за трети път, след настояването на [[Ингмар Бергман]], който е приятел на семейството, а баща ѝ е участвал в шест от неговите филми. Успехът за Лена идва на третия път. Лена става студентката с най-висок успех, която завършва през [[октомври]] [[1974]] г. Театралната академия, след което бързо се превръща във възходяща звезда. Така през [[1976]] г. дебютира в киното именно във филма на Бергман „[[Лице срещу лице]]”. През [[1990]] г. получава номинация за „[[Оскар]]” за ролята си в „Enemies: A Love Story” (1989). За своя любима роля Лена смята героинята си Ирина от „[[Наричана още]]”. Към [[2010]] г. се е снимала в 42 филма. |
||
От 1994 г. Лена Улин е омъжена за шведския режисьор [[Ласе Халстрьом]] ([[„Защо тъгува Гилбърт Грейп“]] 1993, [[„Шоколад“ |
От 1994 г. Лена Улин е омъжена за шведския режисьор [[Ласе Халстрьом]] ([[„Защо тъгува Гилбърт Грейп“]] 1993, [[„Шоколад“]] 2000). Двамата живеят в Ню Йорк. |
||
== Частична филмография == |
== Частична филмография == |
Версия от 20:18, 10 май 2010
Лена Улин | |
шведска актриса | |
3 юни 2015 г. | |
Родена | |
---|---|
Активен период | от 1976 г. |
Семейство | |
Съпруг | Ласе Халстрьом (1994) |
Уебсайт | |
Лена Улин в Общомедия |
Лена Мария Йона Улин (Шаблон:Lang-sv) е шведска филмова, театрална и телевизионна актриса. Като дъщеря на актьорите Стиг Улин и Брита Холмбери от рано проявява интерес към драмата. След като два пъти кандидатства в Театралната академия в Стокхолм и не я приемат, тя решава да опита късмета си в медицината като медицинска сестра, където влиза още на първата година. Решава да се пробва за трети път, след настояването на Ингмар Бергман, който е приятел на семейството, а баща ѝ е участвал в шест от неговите филми. Успехът за Лена идва на третия път. Лена става студентката с най-висок успех, която завършва през октомври 1974 г. Театралната академия, след което бързо се превръща във възходяща звезда. Така през 1976 г. дебютира в киното именно във филма на Бергман „Лице срещу лице”. През 1990 г. получава номинация за „Оскар” за ролята си в „Enemies: A Love Story” (1989). За своя любима роля Лена смята героинята си Ирина от „Наричана още”. Към 2010 г. се е снимала в 42 филма.
От 1994 г. Лена Улин е омъжена за шведския режисьор Ласе Халстрьом („Защо тъгува Гилбърт Грейп“ 1993, „Шоколад“ 2000). Двамата живеят в Ню Йорк.
Частична филмография
- „Лице срещу лице” (1976)
- „Фани и Александър” (1982)
- „След репетицията” (1984)
- „Непосилната лекота на битието” (1988)
- „Хавана” (1990)
- „Мистър Джоунс” (1993)
- „Нощ се спуска над Манхатън” (1996)
- „Полска сватба” (1998)
- „Секретен екип” (1999)
- „Деветата порта” (1999)
- „Шоколад” (2000)
- „Старт към небето” (2001)
- „Кралицата на прокълнатите” (2002)
- „Наричана още” (2002)
- „Холивудски ченгета” (2003)
- „Казанова” (2005)
- „Четецът” (2008)