Жул Масне: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) |
|||
Ред 15: | Ред 15: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Жул Масне е син на Алекси Масне (1788-1863), индустриалец, производител на остриета за коси и Аделаид Роайе дьо Маранкур (1809-1875) и е най-малкото от 12 деца в семейството. Заминава за [[Париж]] през 1848 и е приет в Парижката консерватория, където изучава пиано (в класа на Адолф Лоран), [[ |
Жул Масне е син на Алекси Масне (1788-1863), индустриалец, производител на остриета за коси и Аделаид Роайе дьо Маранкур (1809-1875) и е най-малкото от 12 деца в семейството. Заминава за [[Париж]] през 1848 и е приет в Парижката консерватория, където изучава пиано (в класа на Адолф Лоран), [[солфеж]] и [[контрапункт]] (при Огюстен Савар и Франсоа Базен), композиция (при Анри Ребер). Получава първа награда по пиано, през 1859, и първа награда по контрапункт през 1863. Приет е във [[Вила Медичи]] по съветите на [[Амброаз Тома]]. През 1863, благодарение на [[кантата]]та си „Давид Рацио“ спечелва Голямата римска премия, която му дава възможност да остане 3 години в Италия. Там се запознава с Ференц Лист, когото замества в преподавателските задължения, а през 1866 се оженва за една от неговите ученички, Луиз-Констанс дьо Греси. |
||
Завръща се в Париж, където се отдава на творческа дейност. Пише опери, сред които и „Кралят на Лахор“. През 1878 е назначен за професор в Консерваторията и при него се обучават [[Гюстав Шарпантие]], [[Ернест Шосон]], [[Джордже Енеску]], [[Анри Феврие]], [[Шарл Кьоклен]], [[Алберик Маняр]], [[Габриел Пиерне]], [[Анри Рабо]], [[Флоран Шмит]] и др. |
Завръща се в Париж, където се отдава на творческа дейност. Пише опери, сред които и „Кралят на Лахор“. През 1878 е назначен за професор в Консерваторията и при него се обучават [[Гюстав Шарпантие]], [[Ернест Шосон]], [[Джордже Енеску]], [[Анри Феврие]], [[Шарл Кьоклен]], [[Алберик Маняр]], [[Габриел Пиерне]], [[Анри Рабо]], [[Флоран Шмит]] и др. |
Версия от 22:00, 12 май 2010
Жул Емил Фредерик Масне Jules Massenet | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Франция |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Жул Емил Фредерик Масне в Общомедия |
Жул Масне е френски композитор, известен най-вече със своите лирични опери[1]. Роден е на 12 май 1842, в Монто, днес част от Сент-Етиен.
Биография
Жул Масне е син на Алекси Масне (1788-1863), индустриалец, производител на остриета за коси и Аделаид Роайе дьо Маранкур (1809-1875) и е най-малкото от 12 деца в семейството. Заминава за Париж през 1848 и е приет в Парижката консерватория, където изучава пиано (в класа на Адолф Лоран), солфеж и контрапункт (при Огюстен Савар и Франсоа Базен), композиция (при Анри Ребер). Получава първа награда по пиано, през 1859, и първа награда по контрапункт през 1863. Приет е във Вила Медичи по съветите на Амброаз Тома. През 1863, благодарение на кантатата си „Давид Рацио“ спечелва Голямата римска премия, която му дава възможност да остане 3 години в Италия. Там се запознава с Ференц Лист, когото замества в преподавателските задължения, а през 1866 се оженва за една от неговите ученички, Луиз-Констанс дьо Греси.
Завръща се в Париж, където се отдава на творческа дейност. Пише опери, сред които и „Кралят на Лахор“. През 1878 е назначен за професор в Консерваторията и при него се обучават Гюстав Шарпантие, Ернест Шосон, Джордже Енеску, Анри Феврие, Шарл Кьоклен, Алберик Маняр, Габриел Пиерне, Анри Рабо, Флоран Шмит и др.
През 1884 пише най-известната си опера, Манон, по романа Манон Леско на абат Прево. Други известни негови опери са Дон Кихот, Иродиада, Сид, Жонгльорът от Нотр-Дам и Вертер, по романа на Гьоте „Страданията на младия Вертер“.
Източници
- ↑ Любомир Сагаев. Книга за операта // 1983. Посетен на 12.05.2010.