Нагласа

Нагласата е психологическо състояние на предразположеност на субекта към определена активност в определени ситуации. Явлението е открито от немския психолог Л. Ланге (L. Lange, 1888). В бившия СССР нагласата или по-известна като установка е разглеждана широко от Дмитрий Узнадзе и неговата школа (1956). Нагласите са основно позитивни или негативни възгледи към човек, място нещо или събитие (често наричани обект на нагласата). Хората може още да са в конфликт или да имат амбивалентни чувства към обекта, това означава че той (човека) едновременно има позитивни и негативни нагласи към него (обекта).

Дефиниция на Юнг за нагласата

Нагласата е една от 57-те дефиниции на Карл Юнг в глава XI от Психологически типове. Дефиницията на Юнг за нагласата е "готовност на психето да действа или реагира по определен начин" (Jung, [1921] 1971:par. 687). Нагласите често идват по двойки, едната част съзнателна, а другата несъзнателна. Вътре в тази обща дефиниция Юнг идентифицира няколко нагласи.

Главните (но не единствени) двойнствености на нагласите са определи от Юнг, както следва:

• Съзнание и несъзнавано. "Наличието на две нагласи е изключително често, едната съзнателна, а другата несъзнателна. Това означава, че съзнанието има много съдържания различни от тези в несъзнаваното, двойнствеността особено свидетелства за неврози" (Jung, [1921] 1971: par. 687).
• Екстраверсия и интроверсия.
• Рационални и ирационални нагласи. "Представям разума като нагласа" (Jung, [1921] 1971: par. 785).
  • Рационалната нагласа се подразделя на мислеща и чувстваща психологически функции, всяка със своя нагласа
  • Ирационалната нагласа се подразделя на сетивна (усещане) и интуитивна психологически функции, всяка със своя нагласа. "Тогава по този начин има типично мислене, чувстване, усещане и интуитивна нагласа" (Jung, [1921] 1971: par. 691).
• Индивидуални и социални нагласи.

• Портал „Психология“