Почвеничество: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
В известен смисъл почвеничеството е [[антипод]] на [[западничество]]то в Русия. Формира се през 60-те години на [[19 век]] и проповядва своеобразен руски просветен абсолютизъм в условията на [[царизъм]]. Целта е изграждане на образовано и просветено общество на национална почва, ползвайки за целта уникалната религиозна и етична руска основа от [[история на Русия|руската история]], като идеала към който е насочено почвеничеството е спасението на всемирното [[човечество]] посредством особената мисия на Русия в и за света - виж [[Трети Рим]].
В известен смисъл почвеничеството е [[антипод]] на [[западничество]]то в Русия. Формира се през 60-те години на [[19 век]] и проповядва своеобразен руски просветен абсолютизъм в условията на [[царизъм]]. Целта е изграждане на образовано и просветено общество на национална почва, ползвайки за целта уникалната религиозна и етична руска основа от [[история на Русия|руската история]], като идеала към който е насочено почвеничеството е спасението на всемирното [[човечество]] посредством особената мисия на Русия в и за света - виж [[Трети Рим]].


Терминът "почвеничество" възниква въз основа на [[публицистика]]та на Фьодор Достоевски, с характерните му призиви [[общество]]то да се обърне и върне към изконните си ценности, формирали се исторически в обществото, а не да се увлича по твърде чуждите и непонятни за руската душа западни либерални и "прогресивни ценности". Почвеничеството се изгражда от младите във вестник «Московитянин», свързани родствено със славянофилството. В разлика от славянофилството, почвеничеството по примера на [[Петър Велики]] възприема в градивен план някои положения от [[западна цивилизация|западната цивилизация]]. Почвениците се обявяват срещу [[бюрокрация]]та и [[дворянство]] и са за засилване на народното начало посредством [[просвета]], което решение според тях е единствено правилното и в състояние за укрепне и засили ролята на Русия в решаването на световните дела и проблеми - т.е. в [[геополитика]]та. Почвеничеството е за развитието на [[индустрия]]та, [[търговия]]та, както и за индивидуална, но осъзната чрез просвета свобода и преса . Приемайки понятието "европейска култура", почвениците едновременно денонсират от него "декадентския Запад", т.е. [[Западна Европа]] - [[Англия]] и [[Франция]] с тяхната [[буржоазия]] и липсата на духовност, отричат всяко революционно начало и развитие, тогавашните социалистически идеи и материализма, контрастиращи с извечните християнски ценности, като [[полемика|полемизират]] от страниците на вестника си «Съвременник» по темата.
Терминът "почвеничество" възниква въз основа на [[публицистика]]та на Фьодор Достоевски, с характерните му призиви [[общество]]то да се обърне и върне към изконните си ценности, формирали се исторически в обществото, а не да се увлича по твърде чуждите и непонятни за руската душа западни либерални и "прогресивни ценности". Почвеничеството се изгражда от младите във вестник «Московитянин», свързани родствено със славянофилството. В разлика от славянофилството, почвеничеството по примера на [[Петър Велики]] възприема в градивен план някои положения от [[западна цивилизация|западната цивилизация]]. Почвениците се обявяват срещу [[бюрокрация]]та и [[дворянство]] и са за засилване на народното начало посредством [[просвета]], което решение според тях е единствено правилното, и е в състояние да съдейства за укрепването и засилването на ролята на Русия в решаването на световните дела и проблеми - т.е. в [[геополитика]]та. Почвеничеството е за развитието на [[индустрия]]та, [[търговия]]та, както и за индивидуална, но осъзната чрез просвета, свобода и преса . Приемайки понятието "европейска култура", почвениците едновременно денонсират от него "декадентския Запад", т.е. [[Западна Европа]] - [[Англия]] и [[Франция]] с тяхната [[буржоазия]] и липсата на духовност, отричат всяко революционно начало и развитие, тогавашните социалистически идеи и материализма, контрастиращи с извечните християнски ценности, като [[полемика|полемизират]] от страниците на вестника си «Съвременник» по темата.


През 70-те години на 19 век почвеничеството формира своя [[философия]] посредством философските съчинения на [[Николай Данилевски]] и "[[Дневник на писателя]]" на Фьодор Достоевски.
През 70-те години на 19 век почвеничеството формира своя [[философия]] посредством философските съчинения на [[Николай Данилевски]] и "[[Дневник на писателя]]" на Фьодор Достоевски.

Версия от 10:28, 14 май 2010

Почвеничеството е самостоятелно идейно и творческо направление в рамките на славянофилството в Русия, изградило се и възникнало под идейното влияние на творчеството на руския писател Фьодор Достоевски.

В известен смисъл почвеничеството е антипод на западничеството в Русия. Формира се през 60-те години на 19 век и проповядва своеобразен руски просветен абсолютизъм в условията на царизъм. Целта е изграждане на образовано и просветено общество на национална почва, ползвайки за целта уникалната религиозна и етична руска основа от руската история, като идеала към който е насочено почвеничеството е спасението на всемирното човечество посредством особената мисия на Русия в и за света - виж Трети Рим.

Терминът "почвеничество" възниква въз основа на публицистиката на Фьодор Достоевски, с характерните му призиви обществото да се обърне и върне към изконните си ценности, формирали се исторически в обществото, а не да се увлича по твърде чуждите и непонятни за руската душа западни либерални и "прогресивни ценности". Почвеничеството се изгражда от младите във вестник «Московитянин», свързани родствено със славянофилството. В разлика от славянофилството, почвеничеството по примера на Петър Велики възприема в градивен план някои положения от западната цивилизация. Почвениците се обявяват срещу бюрокрацията и дворянство и са за засилване на народното начало посредством просвета, което решение според тях е единствено правилното, и е в състояние да съдейства за укрепването и засилването на ролята на Русия в решаването на световните дела и проблеми - т.е. в геополитиката. Почвеничеството е за развитието на индустрията, търговията, както и за индивидуална, но осъзната чрез просвета, свобода и преса . Приемайки понятието "европейска култура", почвениците едновременно денонсират от него "декадентския Запад", т.е. Западна Европа - Англия и Франция с тяхната буржоазия и липсата на духовност, отричат всяко революционно начало и развитие, тогавашните социалистически идеи и материализма, контрастиращи с извечните християнски ценности, като полемизират от страниците на вестника си «Съвременник» по темата.

През 70-те години на 19 век почвеничеството формира своя философия посредством философските съчинения на Николай Данилевски и "Дневник на писателя" на Фьодор Достоевски.

Известни представители на почвеничеството са Аполон Григориев, Николай Страхов, а през 20 век - Василий Белов, Анатолий Иванов, Валентин Распутин и Андрей Лесняк.

Източници

Вижте също