Ернст Майр: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
превод от английски |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
Нито [[Чарлз Дарвин|Дарвин]], нито някои от съвременниците му е могъл да даде отговор на въпроса "Какво е това вид?" и как много видове могат да еволюират от един [[общ произход|общ прародител]]. Ернст Майр дава решение на въпроса, като предлага ново определение на понятието "вид". В книгата си "''Систематика и произход на видовете''" (1942) той пише, че видът не е просто група от [[Морфология (биология)|морфологично]] сходни индивиди, а група, в чиито рамки индивидите могат да се чифтосват помежду си, а извън групата не могат с други индивиди. Когато популация от организми бъде изолирана, се превръща в субпопулация, която поради [[генетичен дрейф|генетичния дрейф]] и [[естествен отбор|естествения отбор]] се отдалечава с времето от изходната популация и постепенно еволюира в нов вид. |
Нито [[Чарлз Дарвин|Дарвин]], нито някои от съвременниците му е могъл да даде отговор на въпроса "Какво е това вид?" и как много видове могат да еволюират от един [[общ произход|общ прародител]]. Ернст Майр дава решение на въпроса, като предлага ново определение на понятието "вид". В книгата си "''Систематика и произход на видовете''" (1942) той пише, че видът не е просто група от [[Морфология (биология)|морфологично]] сходни индивиди, а група, в чиито рамки индивидите могат да се чифтосват помежду си, а извън групата не могат с други индивиди. Когато популация от организми бъде изолирана, се превръща в субпопулация, която поради [[генетичен дрейф|генетичния дрейф]] и [[естествен отбор|естествения отбор]] се отдалечава с времето от изходната популация и постепенно еволюира в нов вид. |
||
Теорията на Майр за [[перипатрично видообразуване|перипатричното видообразуване]], основана на работата му с птици, и до днес се счита за преобладаващия начин на [[видообразуване]]. Тя е и теоретичната обосновка на теорията за точковото равновесие, предложена от [[Нилс Елдридж]] и [[Стивън Джей Гулд]]. |
Теорията на Майр за [[перипатрично видообразуване|перипатричното видообразуване]], основана на работата му с птици, и до днес се счита за преобладаващия начин на [[видообразуване]]. Тя е и теоретичната обосновка на теорията за [[точково равновесие|точковото равновесие]], предложена от [[Нилс Елдридж]] и [[Стивън Джей Гулд]]. |
||
==Научни идеи== |
|||
Майр има класическо образование на биолог, с малък математически опит. Той често критикува по-ранните математически подходи към еволюцията като тези на [[Джон Холдейн]], които през 1959 г. определя с прословутата фраза "бобова генетика". |
|||
{{учен-мъниче}} |
{{учен-мъниче}} |
||
Версия от 22:30, 14 май 2010
Ернст Майр е един от водещите еволюционни биолози през 20-и век. Освен това е известен специалист по класификация на живите организми, орнитолог, научен историк и изследовател на природата. Неговите трудове допринасят за идейната революция, водеща до съвременната теория за еволюцията, обединяваща Менделовата генетика и Дарвиновата еволюция, както и за развитието на концепцията за биологичния вид.
Нито Дарвин, нито някои от съвременниците му е могъл да даде отговор на въпроса "Какво е това вид?" и как много видове могат да еволюират от един общ прародител. Ернст Майр дава решение на въпроса, като предлага ново определение на понятието "вид". В книгата си "Систематика и произход на видовете" (1942) той пише, че видът не е просто група от морфологично сходни индивиди, а група, в чиито рамки индивидите могат да се чифтосват помежду си, а извън групата не могат с други индивиди. Когато популация от организми бъде изолирана, се превръща в субпопулация, която поради генетичния дрейф и естествения отбор се отдалечава с времето от изходната популация и постепенно еволюира в нов вид.
Теорията на Майр за перипатричното видообразуване, основана на работата му с птици, и до днес се счита за преобладаващия начин на видообразуване. Тя е и теоретичната обосновка на теорията за точковото равновесие, предложена от Нилс Елдридж и Стивън Джей Гулд.
Научни идеи
Майр има класическо образование на биолог, с малък математически опит. Той често критикува по-ранните математически подходи към еволюцията като тези на Джон Холдейн, които през 1959 г. определя с прословутата фраза "бобова генетика".