Гърчище: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25: Ред 25:


==История==
==История==
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним <nowiki>*</nowiki>&nbsp;''Грьчишти'', който произхожда от прозвището ''Грькъ''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 172.</ref> Според [[Йордан Заимов]] името произхожда от личното име <nowiki>*</nowiki>&nbsp;Гърчо или <nowiki>*</nowiki>&nbsp;Гърдчо.<ref>Zaimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus –itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern, Linguistique balkanique, IX/2, 34.</ref>
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним <nowiki>*</nowiki>&nbsp;''Грьчишти'', който произхожда от прозвището ''Грькъ''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 172.</ref> Според [[Йордан Заимов]] името произхожда от личното име <nowiki>*</nowiki>&nbsp;''Гърчо'' или <nowiki>*</nowiki>&nbsp;''Гърдчо''.<ref>Zaimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus –itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern, Linguistique balkanique, IX/2, 34.</ref>


В края на 19 век Гърчище е българско село в [[Тиквеш]]ка каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година ''Гърчища'' има 500 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_05.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 151.]</ref>
В края на 19 век Гърчище е българско село в [[Тиквеш]]ка каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година ''Гърчища'' има 500 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_05.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 151.]</ref>

Версия от 07:51, 19 май 2010

Шаблон:Селище в РМ инфо

Гърчище или Гърчища (Шаблон:Lang-mk) е село в община Валандово, Република Македония.

География

Намира се северно от град Валандово на левия бряг на Вардар.

История

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним * Грьчишти, който произхожда от прозвището Грькъ.[1] Според Йордан Заимов името произхожда от личното име * Гърчо или * Гърдчо.[2]

В края на 19 век Гърчище е българско село в Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гърчища има 500 жители българи християни.[3]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гърчище (Gartchichte) има 680 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Гърчище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Личности

Родени в Гърчище
  • Шаблон:BGR-флаг Андрей Мицев (Мицов, 1883 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[7]
  • Шаблон:BGR-флаг Димо Попмицов (Дине, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето, четата на Ичко Димитров, 4 рота на 14 воденска дружина[8]
  • Шаблон:BGR-флаг Иван Андонов Ангов (1882/1883 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 13 кукушка дружина[9]
  • Шаблон:BGR-флаг Илия К. Трайков (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[10]
  • Шаблон:BGR-флаг Илия Николов (Колев, 1882/1883 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христов Попето[11]
  • Шаблон:BGR-флаг Леонид Стойков (1883 или 1890 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христо Попето, 4 рота на 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[12]
  • Шаблон:BGR-флаг Христо Андонов (1887 - 1928), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, гевгелийски и дойрански войвода на ВМРО
  • Шаблон:BGR-флаг Христо Митрев, македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[13]

Бележки

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 172.
  2. Zaimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus –itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern, Linguistique balkanique, IX/2, 34.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 151.
  4. Силянов, Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 463.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 578.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 725.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 504 - 505.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 657.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 454.