Септуагинта: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ivo1973 (беседа | приноси)
Ivo1973 (беседа | приноси)
Ред 14: Ред 14:


== Значение ==
== Значение ==
Септуагинта станала официалното писание на книгите от Стария завет включени в Библията от християнската църква. Все още продължават споровете за точния ѝ превод по смисъл от текстовете на староеврейски. При все това, в [[православие|православния]] и [[римокатолическия|католицизъм]] канон присъстват над десет книги, които са преведени през Септуагинта - 2 и 3 книга на [[Ездра]], Премъдрост на ''Иисус бен Сира (Иисус, син Сирахов)'' и т.н. В този ред на мисли трябва да се уточни, че по времето, когато е правен преводът на 70-те тълковници, библейският старозаветен канон все още не е достатъчно уточнен. Днес той в различна степен се разминава с [[канон]]ичния [[масорет]]ски текст, който е съставен векове по-късно на базата на друга писмена традиция. Затова и днешната наука възприема ''Септуагинта'' като източник с достоверност, равна на староеврейския текст, пъй като се предполага, че преводачите на Библията са разполагали с по-древни и достоверни източници, в сравнение с масоретите.
Септуагинта станала официалното писание на книгите от Стария завет включени в Библията от християнската църква. Все още продължават споровете за точния ѝ превод по смисъл от текстовете на староеврейски. При все това, в [[православие|православния]] и [[католицизъм|римокатолическия]] канон присъстват над десет книги, които са преведени през Септуагинта - 2 и 3 книга на [[Ездра]], Премъдрост на ''Иисус бен Сира (Иисус, син Сирахов)'' и т.н. В този ред на мисли трябва да се уточни, че по времето, когато е правен преводът на 70-те тълковници, библейският старозаветен канон все още не е достатъчно уточнен. Днес той в различна степен се разминава с [[канон]]ичния [[масорет]]ски текст, който е съставен векове по-късно на базата на друга писмена традиция. Затова и днешната наука възприема ''Септуагинта'' като източник с достоверност, равна на староеврейския текст, пъй като се предполага, че преводачите на Библията са разполагали с по-древни и достоверни източници, в сравнение с масоретите.


Еврейските свещени писания били преведени по онова време и на [[арамейски език]] (който използвал [[Исус]]). Тези преводи са известни като [[Таргумим]].
Еврейските свещени писания били преведени по онова време и на [[арамейски език]] (който използвал [[Исус]]). Тези преводи са известни като [[Таргумим]].

Версия от 01:57, 23 май 2010

Съхранена част от папирус със Септуагинта
Текст от Септуагинта

Септуаги́нта /Преводът на 72-ата тълковници/ (Шаблон:Lang-la — «преводът на седемдесет и двамата мъдреци», или просто LXXII — «седемдесет и двамата») е преводна Библия (книгите от Стария завет, дотолкова доколкото по онова време е съществувало въобще общо понятие за Библия в съвременния му смисъл) на древногръцки език от древноеврейски.

Етимология

Тъй като по-често, за улеснение, се използва латинската цифра LXX (70), вместо LXXII (72) и съответно тази преводна Библия се нарича Септуагинта, т.е. "преводът на седемдесетте старейшини" (за информация еврейския Синедрион осъдил Исус се състои от 71 "начетени мъдреци" под контрола на фарисеите, но ако всички единодушно гласуват за постановяването на смъртна присъда /в случая с Исус за богохулство/, тя е недействителна по правилата). Септуагинта е съставена през III-II век пр. Хр. в Александрия за нуждите на Александрийската библиотека.

По този начин, съдържанието на книгите от Стария завет (писанията) стават достъпни на гръкоговорящите евреи и не само.

Легенда

Легендата разказва, че преводът бил осъществен по инициатива на основателя на Александрийската библиотека и древноегипетски владетел Птолемей II Филаделфийски, чието желание било библиотеката да съдържа цялата мъдрост на античността на древногръцки език и при това събрана на едно място. Това станало причина да бъда съставена Септуагинта. За целта египетския владетел се обърнал към първосвещеника по онова време във Втория храм, който му изпратил най-способните мъдреци на Израиля, които знаели древногръцки език. Когато пристигнали в Египет, Птолемей затворил мъдреците в отделни килии и им възложил да не напускат помещенията докато всеки от тях не осъществи цялостен превод на древногръцки език на еврейските писания. След седемдесет дни всеки от тях бил завършил своята работа и когато седемдесет и двата превода били сравнени, всички те били еднакви, дума по дума, според писмото на Аристей.

Очевидно легендата отразява изключително прецизния превод на древногръцки език на еврейските свещени книги от Стария завет по онова време. И до днес съществуват спорове за точността на превода, но е факт, че Септуагинта оказала неимоверно значение за формирането на т.нар. елинистичен юдаизъм и за възникването на гностицизма. Еврейският водач на втория еврейски бунт срещу Рим - раби Акива твърдял, че превода на Септуагинта е изключително неточен и по-скоро тълкувателен отколкото буквален, т.е. формален.[1]

Значение

Септуагинта станала официалното писание на книгите от Стария завет включени в Библията от християнската църква. Все още продължават споровете за точния ѝ превод по смисъл от текстовете на староеврейски. При все това, в православния и римокатолическия канон присъстват над десет книги, които са преведени през Септуагинта - 2 и 3 книга на Ездра, Премъдрост на Иисус бен Сира (Иисус, син Сирахов) и т.н. В този ред на мисли трябва да се уточни, че по времето, когато е правен преводът на 70-те тълковници, библейският старозаветен канон все още не е достатъчно уточнен. Днес той в различна степен се разминава с каноничния масоретски текст, който е съставен векове по-късно на базата на друга писмена традиция. Затова и днешната наука възприема Септуагинта като източник с достоверност, равна на староеврейския текст, пъй като се предполага, че преводачите на Библията са разполагали с по-древни и достоверни източници, в сравнение с масоретите.

Еврейските свещени писания били преведени по онова време и на арамейски език (който използвал Исус). Тези преводи са известни като Таргумим.

Източници

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, Септуагинта, стр. 70-72. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.

Вижте също

Външни препратки