Централен комитет на ВМОРО и ВМРО

Централният комитет е ръководното тяло на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, по-късно на Вътрешната македонска революционна организация. Революционната мрежа на ВМОРО е изградена от селски, окръжни и околийски комитети, а цялостната дейност и важните решения на организацията зависят от Централния комитет.За пръв председател на ЦК е избран Христо Татарчев през 1894 година. Комитетът преустановява дейността си с разтурянето на ВМРО след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година, тогава членове на ЦК са били Иван Михайлов, Владимир Куртев и Георги Настев. Успоредно с Централния комитет от 1896 година действа и Задграничното представителство на ВМОРО, закрито през 1928 година.

1894-1905

През 1894 година на първия редовен конгрес на ВМОРО в Ресен за председател на централния комитет е избран Христо Татарчев, а за секретар Даме Груев. Те поемат и ръководството на Солунския революционен окръг Пере Тошев става член на ЦК през 1898 година

През 1903 година на Солунския конгрес Централен комитет в лицето на Иван Гарванов, Спас Мартинов и Димитър Мирчев взима решение за вдигане на всеобщо въстание. Всички видни фигури на ВМОРО отсъстват от конгреса, поради разкрития и масови арести на няколко афери.

1905-1908

На Рилския конгрес през октомври 1905 година за членове на ЦК са избрани Даме Груев, Пере Тошев и Тодор Попантов от Серската група. Основна тяхна цел е да тушират разцеплението в организацията, което обаче те не успяват да постигнат. На Кюстендилския конгрес на ВМОРО от март 1908 година за членове на централния комитет са избрани Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев.

След Младотурска революция ВМОРО практически преустановява дейността си до 1911 година.

1911-1919

След като ВМОРО е въстановена в началото на 1911 година Тодор Александров, Христо Чернопеев и Петър Чаулев стават ръководно тяло. За резервен член е избран Александър Протогеров, който замества убития през Първата световна война Христо Чернопеев.

1919-1924

Опозицията на ВМРО иска с въстановяването на ВМРО да се организира конгрес на организацията, на който досегашният ЦК на ВМРО да извади пълен отчет за свършената дейност. Такъв не се състои до убийството на Тодор Александров през август 1924 година. Александър Протогеров бламира участието на Петър Чаулев във ЦК на ВМРО на Струмишкия районен конгрес заради участието му в подписването на Майския манифест.

1925-1928

В началото на 1925 година се свиква конгреса на ВМРО в Сърбиново. За членове на ЦК са избрани Александър Протогеров, Георги Попхристов и Иван Михайлов, като последният оглавява организацията почти еднолично. Седмица преди конгреса на ВМРО в Крупник Александър Протогеров е убит по нареждане на Иван Михайлов. Оформят се група на Протогеровистите и такава на Михайловистите, като и двете организират свой конгрес и избират свой представители. На конгреса на ВМРО на Иван Михайлов не присъстват членът на Централния комитет Георги Попхристов и членовете на Задграничното представителство Наум Томалевски, Кирил Пърличев и Георги Баждаров, но въпреки това за членове на ЦК са избрани Иван Михайлов, Иван Караджов и Страхил Развигоров. Като резервни членове влизат Йордан Гюрков, Владимир Куртев и Иван Попевтимов.

1929 - 1934

След конгреса започват фракционни борби в организацията, в резултат на което тя е силно обезкървавена. Иван Караджов и Страхил Развигоров се отказват по различни причини от постовете си скоро след това. Организацията губи доверието към нея както в България, така и в Европа. През 1934 година ВМРО е забранена от правителството на Кимон Георгиев. Иван Михайлов минава в нелегалност и бяга през Турция в Западна Европа.

Бележки

• Портал „Македония“