Рамсарски места: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 2: Ред 2:


==България==
==България==
В България има 10 Рамсарски места с обща площ 20 306 [[хектар]]а.<ref>[http://www.ramsar.org/sitelist.pdf Списък на Влажните зони с международно значение]</ref><ref name="Georgiev">Георгиев (2004), стр. 29</ref> В края на 2002 г. страната удвоява броя на своите места и разширява границите на три от предишните.
В България има 10 Рамсарски места с обща площ 20 306 [[хектар]]а.<ref>[http://www.ramsar.org/sitelist.pdf Списък на Влажните зони с международно значение]</ref><ref name="Georgiev">Георгиев (2004), стр. 29</ref> В България [[Рамсарска конвенция|Рамсарската конвенция]] влиза в сила на 24. 01. 1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от [[Министерски съвет]] на 18. 11. 1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и [[Аркутино]] (сега в [[резерват]] [[Ропотамо (резерват)|Ропотамо]]). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и [[природна забележителност]] Дуранкулак (сега [[защитена местност]]). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в ''[[Държавен вестник]]'', бр. 56 / 10. 07. 1992 г.<ref name="Georgiev">Георгиев (2004), стр. 29</ref> В края на 2002 г. страната удвоява броя на своите места и разширява границите на три от предишните.


* Комплекс [[Белене(остров)|Беленски острови]] – в списъка от 2002 г., с настояща площ 6 898 ха
* Комплекс [[Белене(остров)|Беленски острови]] – в списъка от 2002 г., с настояща площ 6 898 ха
Ред 16: Ред 16:


Отговорността за опазването, управлението и популяризирането на влажните зони носи [[Министерство на околната среда и водите|Министерството на околната среда и водите]].
Отговорността за опазването, управлението и популяризирането на влажните зони носи [[Министерство на околната среда и водите|Министерството на околната среда и водите]].

В България [[Рамсарска конвенция|Рамсарската конвенция]] влиза в сила на 24. 01. 1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от [[Министерски съвет]] на 18. 11. 1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и [[Аркутино]] (сега в [[резерват]] [[Ропотамо (резерват)|Ропотамо]]). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и [[природна забележителност]] Дуранкулак (сега [[защитена местност]]). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в ''[[Държавен вестник]]'', бр. 56 / 10. 07. 1992 г.<ref name="Georgiev">Георгиев (2004), стр. 29</ref>


==Гърция==
==Гърция==

Версия от 05:27, 25 май 2010

Рамсарско място е влажна зона от международно значение (Шаблон:Lang-en), определена от Рамсарската конвенция от 1971 година.

България

В България има 10 Рамсарски места с обща площ 20 306 хектара.[1][2] В България Рамсарската конвенция влиза в сила на 24. 01. 1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от Министерски съвет на 18. 11. 1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и Аркутино (сега в резерват Ропотамо). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и природна забележителност Дуранкулак (сега защитена местност). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в Държавен вестник, бр. 56 / 10. 07. 1992 г.[2] В края на 2002 г. страната удвоява броя на своите места и разширява границите на три от предишните.

Отговорността за опазването, управлението и популяризирането на влажните зони носи Министерството на околната среда и водите.

Гърция

В Гърция има 11 Рамсарски места.

Бележки

Литература

  • Георгиев, Георги. Националните и природните паркове и резерватите в България. Гея-Либрис. София, 2004, ISBN 954-300-028-X, стр. 29 - 31