Хенри VI: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
изглаждане
Ред 25: Ред 25:
'''Хенри VI''' ([[6 декември]] [[1421]] - [[21 май]] [[1471]]) е [[крал]] на [[Англия]] в периода [[31 август]] [[1422]] - [[4 март]] [[1461]] и по-късно в периода [[31 октомври]] [[1470]] - [[11 април]] [[1471]].
'''Хенри VI''' ([[6 декември]] [[1421]] - [[21 май]] [[1471]]) е [[крал]] на [[Англия]] в периода [[31 август]] [[1422]] - [[4 март]] [[1461]] и по-късно в периода [[31 октомври]] [[1470]] - [[11 април]] [[1471]].


Хенри VI e единственото дете на [[Хенри V]] и Катрин дьо Валоа. Жени се за Маргьорит Д`Анжу през [[1445]] г. ,те имат един син - Едуард, който е убит в битка ден преди екзекуцията на Хенри. Той се възкачва на трона като бебе след смъртта на баща си и е обявен за крал на Англия и [[Франция]]. През неговото непълнолетие управляват чичовците му - съответно Бедфордският херцог като регент на Франция и Глостърския херцог като регент на Англия. Образован е от Ричард Бюшомп. Цялото царуване на Хенри е свързано с войни за задържането на двете корони: на Англия и Франция. Накрая той не задържа нито едната от двете.
Хенри VI e единственото дете на [[Хенри V]] и Катрин дьо Валоа. Жени се за Маргьорит Д`Анжу през [[1445]] г. ,те имат един син - Едуард, който е убит в битка ден преди екзекуцията на Хенри. Той се възкачва на трона като бебе след смъртта на баща си и е обявен за крал на Англия и [[Франция]]. През неговото непълнолетие управляват чичовците му - съответно Бедфордският херцог като регент на Франция и Глостърския херцог като регент на Англия. Образован е от Ричард Бюшомп. Цялото царуване на Хенри е свързано с войни за задържането на двете корони: на Англия и Франция. Накрая той загубва и двете.


Войната с Франция продължава, но преимуществото преминава на френска страна след появата на [[Жана д`Арк]]. Девата спасява дофина Шарл, който през 1429 г. е коронясан в Реймската катедрала за крал на Франция под името Шарл VII, а самата Жана е изгорена на клада от англичаните. Англичаните губят Бретан (1449 г.), Нормандия (1450 г.) и Гаскония (1453 г.). [[Стогодишна война|Стогодишната война]] приключва през 1453 г. с Парижкия мирен договор, съгласно който Хенри губи претенцията си за френския престол, а английско владение във Франция остава само крайбрежният град Кале.
Войната с Франция продължава, но след появата на [[Жана д`Арк]] предимството преминава на френска страна. Девата спасява дофина Шарл, който през 1429 г. е коронясан в Реймската катедрала за крал на Франция под името Шарл VII, а самата Жана е изгорена на клада от англичаните. Англичаните губят Бретан (1449 г.), Нормандия (1450 г.) и Гаскония (1453 г.). [[Стогодишна война|Стогодишната война]] приключва през 1453 г. с Парижкия мирен договор, съгласно който Хенри губи претенцията си за френския престол, а в английско владение във Франция остава само крайбрежният град Кале.

⚫
През 1453 г. Хенри се разболява от психическо заболяване, което наследява от дядо си [[Шарл VI (Франция)|Шарл VI]]. След заболяването на краля Англия се управлява временно от Ричард, херцог на Йорк, избран за Лорд-Протектор. Кралят оздравява, но нестабилността на управлението води до разрастване на [[Война на розите|Войната на Розите]] между родовете Йорк и Ланкастър. Йорк пленява краля през 1460 г. и го принуждава да го признае за наследник на короната. Хенри избягва и се присъединява към войските на династията Ланкастър, с които напада Йорк при Таутън, но е разгромен от херцога - 1461 г. Синът на Ричард - Едуард e обявен за крал под името Едуард IV, а Хенри и Маргьорит бягат в изгнание в Шотландия, но са пленени през 1465 г. и са заточени в [[Тауър|Лондонската кула]]. Последният крал от династията Ланкастър е убит на [[21 май]] [[1471]].


== Вижте също ==
* [[Война на розите]]


⚫
[[Война на розите|Войната на Розите]] се разраства по време на царуването на Хенри. През 1453 г. Хенри се разболява от психическо заболяване, което наследява от дядо си Шарл VI. Ричард, херцог на Йорк, е издигнат в управител на Англия след заболяването на краля. Съпругата на Хенри Маргьорит отчуждава Йорк от властта след излекуването на Хенри и Ричард разярен побеждава силите на кралицата при Сейнт Олбън - 1455 г. Йорк пленява краля през 1460 г. и го принуждава да го признае за наследник на короната. Хенри избягва и се присъединява към войските на династията Ланкастър, с които напада Йорк при Таутън и е разгромен от херцога - 1461 г. Синът на Ричард - Едуард e обявен за крал под името Едуард IV, а Хенри и Маргьорит бягат в изгнание в Шотландия. Те са пленени през 1465 г. и са заточени в [[Тауър|Лондонската кула]] до 1470 г. Хенри за кратко възстановява силите си през септември 1471 г. Синът му Уелският принц Едуард умира след победата на Едуард IV при Тюксбъри (Tewkesbury — 20.05.1471 г.), а Хенри е върнат в кулата. Последният крал от династията Ланкастър е убит на следващият ден.


{{пост начало}}
{{пост начало}}

Версия от 13:50, 25 май 2010

Хенри VI
крал на Англия
Хенри VI
Управление31 август 1422 - 4 март 1461
и 31 октомври 1470 - 11 април 1471
Коронация6 ноември 1429
НаследилХенри V
НаследникЕдуард IV
Лични данни
Роден
Починал
Погребан вУиндзорски замък
Подпис
Семейство
ДинастияЛанкастър
БащаХенри V (1387–1422)
МайкаКатрин дьо Валоа (1401–1437)
БракМаргарет д'Анжу (1429–1482)
Хенри VI в Общомедия

Хенри VI (6 декември 1421 - 21 май 1471) е крал на Англия в периода 31 август 1422 - 4 март 1461 и по-късно в периода 31 октомври 1470 - 11 април 1471.

Хенри VI e единственото дете на Хенри V и Катрин дьо Валоа. Жени се за Маргьорит Д`Анжу през 1445 г. ,те имат един син - Едуард, който е убит в битка ден преди екзекуцията на Хенри. Той се възкачва на трона като бебе след смъртта на баща си и е обявен за крал на Англия и Франция. През неговото непълнолетие управляват чичовците му - съответно Бедфордският херцог като регент на Франция и Глостърския херцог като регент на Англия. Образован е от Ричард Бюшомп. Цялото царуване на Хенри е свързано с войни за задържането на двете корони: на Англия и Франция. Накрая той загубва и двете.

Войната с Франция продължава, но след появата на Жана д`Арк предимството преминава на френска страна. Девата спасява дофина Шарл, който през 1429 г. е коронясан в Реймската катедрала за крал на Франция под името Шарл VII, а самата Жана е изгорена на клада от англичаните. Англичаните губят Бретан (1449 г.), Нормандия (1450 г.) и Гаскония (1453 г.). Стогодишната война приключва през 1453 г. с Парижкия мирен договор, съгласно който Хенри губи претенцията си за френския престол, а в английско владение във Франция остава само крайбрежният град Кале.

През 1453 г. Хенри се разболява от психическо заболяване, което наследява от дядо си Шарл VI. След заболяването на краля Англия се управлява временно от Ричард, херцог на Йорк, избран за Лорд-Протектор. Кралят оздравява, но нестабилността на управлението води до разрастване на Войната на Розите между родовете Йорк и Ланкастър. Йорк пленява краля през 1460 г. и го принуждава да го признае за наследник на короната. Хенри избягва и се присъединява към войските на династията Ланкастър, с които напада Йорк при Таутън, но е разгромен от херцога - 1461 г. Синът на Ричард - Едуард e обявен за крал под името Едуард IV, а Хенри и Маргьорит бягат в изгнание в Шотландия, но са пленени през 1465 г. и са заточени в Лондонската кула. Последният крал от династията Ланкастър е убит на 21 май 1471.


Вижте също


Хенри V → крал на Англия (31 август 1422 – 11 април 1471) → Едуард IV
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хенри_VI&oldid=3232773“.