Яко Доросиев: Разлика между версии
м Grammar: 3; |
м Робот Добавяне: ru:Доросиев, Яко |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
[[Категория:Български терористи]] |
[[Категория:Български терористи]] |
||
[[Категория:Български комунисти]] |
[[Категория:Български комунисти]] |
||
[[ru:Доросиев, Яко]] |
Версия от 12:54, 31 май 2010
Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля, пишете на беседата. Шаблонът е поставен на 08:24, 5 август 2008 (UTC). |
Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев | |
деец на БКП | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Партия | Българска комунистическа партия |
Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев в Общомедия |
Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев e роден на 20.01.1890 година в гр. Копривщица в семейство на учители. Завършва гимназия в Пловдив, където участва в марксически кръжок ръководен от Васил Коларов. Член е на БРСДП (т.с.) от 1908 год. След завършване на гимназията учителства в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация. През Първата световна война е взводен командир на румънския фронт. През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в София и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 година за противодържавна пропаганда насочена срещу правителството на Александър Стамболийски е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската партийна секция и за член на местния к-т на БКП в София. Участва дейно в подготовката на въстанието през 1923 год., но на 12 септември е арестуван и изтезаван в пехотните казарми. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 год. е избран за член на ЦК на БКП. От октомври 1924 год. организира нелегални печатници за издаване на позиви и на в. "Работнически вестник" (1897-1939) и др. Осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Работи с Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман и др. Свръзка е и с четите на Й.Кискинов и Н.Тумангелов, организира нелегални явки и участва в опасни акции. На път за заседание на Военния център е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка загива на ъгъла на улиците "Сан Стефано" и "Оборище" в София на 26 март 1925 година.
Вижте също
Източници
- Музей на революционното движение в България, Звезди във вековете, Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972.