Яко Доросиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Grammar: 3;
м Робот Добавяне: ru:Доросиев, Яко
Ред 24: Ред 24:
[[Категория:Български терористи]]
[[Категория:Български терористи]]
[[Категория:Български комунисти]]
[[Категория:Български комунисти]]

[[ru:Доросиев, Яко]]

Версия от 12:54, 31 май 2010

Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев
деец на БКП

Роден
Починал
ПартияБългарска комунистическа партия
Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев в Общомедия

Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев e роден на 20.01.1890 година в гр. Копривщица в семейство на учители. Завършва гимназия в Пловдив, където участва в марксически кръжок ръководен от Васил Коларов. Член е на БРСДП (т.с.) от 1908 год. След завършване на гимназията учителства в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация. През Първата световна война е взводен командир на румънския фронт. През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в София и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 година за противодържавна пропаганда насочена срещу правителството на Александър Стамболийски е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската партийна секция и за член на местния к-т на БКП в София. Участва дейно в подготовката на въстанието през 1923 год., но на 12 септември е арестуван и изтезаван в пехотните казарми. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 год. е избран за член на ЦК на БКП. От октомври 1924 год. организира нелегални печатници за издаване на позиви и на в. "Работнически вестник" (1897-1939) и др. Осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Работи с Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман и др. Свръзка е и с четите на Й.Кискинов и Н.Тумангелов, организира нелегални явки и участва в опасни акции. На път за заседание на Военния център е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка загива на ъгъла на улиците "Сан Стефано" и "Оборище" в София на 26 март 1925 година.

Вижте също

Източници

  • Музей на революционното движение в България, Звезди във вековете, Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972.