Абдураман Уахид: Разлика между версии
м Робот Добавяне: war:Abdurrahman Wahid |
Luckas-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: he:עבד א-רחמן וחיד |
||
Ред 52: | Ред 52: | ||
[[fi:Abdurrahman Wahid]] |
[[fi:Abdurrahman Wahid]] |
||
[[fr:Abdurrahman Wahid]] |
[[fr:Abdurrahman Wahid]] |
||
[[he:עבד א-רחמן וחיד]] |
|||
[[hi:अब्दुर्रहमान वाहिद]] |
[[hi:अब्दुर्रहमान वाहिद]] |
||
[[id:Abdurrahman Wahid]] |
[[id:Abdurrahman Wahid]] |
Версия от 00:47, 4 юни 2010
Абдураман Уахид Abdurrahman Wahid | |
индонезийски политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Индонезия |
Религия | сунитски ислям |
Учил в | Багдадски университет Ал-Азхар |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | gusdur.net |
Абдураман Уахид в Общомедия |
Абдураман Уахид (на английски език - Abdurrahman ad-Dakhil Wahid) е индонезийски политик, четвъртият Президент на Индонезия (1999—2001).
Уахид е първият демократично избран държавен глава на страната, след падането на режима на диктатора Сухарто, през 1998 година.
Биография
Роден е на 7 септември 1940 година в Джомбанг, Източна Ява. Внук на основателя в най-старата ислямска организация в страната Нахдатул Улама (1926), и син на лидера на организацията и бивш министър по религиозните дела в правителството на Сукарно Уахид Хисим.
Завършва средно училище в Джакарта, след което продължава своето образовение в Университета Ал-Азхар (Кайро, Египет, 1964-1966), и Багдадския университет (1970). Бил е декан на теологическия факултет на Университета Хашим Ашари (1972-1974).
През 1971 г. се завръща в родината, където започва кариера на журналист и преподавател в мюсюлмански учебни заведения. по-късно става директор на религиозно училище в Джомбанг (1974-1978).
От 1978 г. е първи секретар, а от 1984 г. е председател на Нахдатул Улама, най-голямата мюсюлманска буржоазна партия в Индонезия.
В началото на 90-те години на ХХ век, неговите отношения с президента на страната Сухарто се влошават. През 1994 г., въпреки съпротивата на Сухарто, е переизбран за председател на партията.
След тежката финансова криза през 1997 г. Сухарто започва да губи контрол над ситуацията в страната, което води до неговата отставка през 1998 година. През същата година Уахиб основава и оглавява ислямската „Партия на националното пробуждане“.
През 1999 г. е избран за Президент на Индонезия. На този пост той застава в условия на икономическа криза, на управлението му се противопоставят различни политически и религиозни групировки, включително високопоставени военни.
Името му е замесено в крупни скандали за корупция, като Уахид е обвиняван в некадърност и провал на икономикатата програма. Парламента на Индонезия единогласно гласува импийчмънт на президента Уахид през 2001 година[1], след като опитите му да остане на власт не получават подкрепата на населението на страната, включително многохилядни демонстрации,[2].
Ва негово място парламента на страната поставя Мегавати Сукарнопутри, която е дъщеря на бившият държавен глава Сухарто.
Умира след дълго боледуване на 30 декември 2009 година в Джакарта, Индонезия[3].