Разлика между версии на „Тренчова махала (Мазарачево)“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
м
м
[[Файл:trendafil1900.jpg|дясноthumb|мини150px|Трендафил Митов]]
[[Файл:1900bos1900.jpg|thumb|150px|Трендафил Митов, войнишка снимка, 26.02.1900 г.]]
'''Тренчова махала''' (Ленище) е махала на [[село]] [[Мазарачево]], [[община Кюстендил]], [[Област Кюстендил]].
 
== История ==
Ленище е старото име на махалата. От 1940 г. до днес тя е известна като Тренчова махала, напо името на Трендафил Митов, преселник от с.Зли Дол, Босилеградско. До 1938 г. там живеят 3 рода - семействата на Костадин Манов, на Мано и Давидко Христови и на Трендафил Митов. Мано и Давидко Христови и техните деца се преселват в Северна България, а Костадин Манов и синовете му Стефан и Владимир Костадинови в махала „Селото”, с. Мазарачево.
 
Най-ранният фамилен извор свързан с Трендафил Митов от Босилеградския край е войнишка снимка от 26.02.1900 г. Тогава Босилеград е старо българско селище и въпреки сръбските претенции през 1905 г. съставът на населението в Босилеградско е 99,5% - българи и 0,5% -други. На следващата година Трендафил се премествапреселва в село Мазарачево. [[Файл:1900bos1900.jpg|дясно|мини|Войнишкаи снимкасе наустановява Трендафилв Митов,махала 26Ленище. февруари 1900 г.]]
 
По това време сиромашията в Кюстендилското Краище е голяма, работа не се намира, грамотността е рядко срещана. Тогава се разчува, че Княжеството има намерение да прокара железопътна линия от Кюстендил до Гюешево. Проектът за построяването и́ бива поет от командитното дружество „Иван Златин”, с участието на български и чуждестранни инженери. Самият проект открива множество работни места, едно от които заема Трендафил Митов.
 
Трендафил Митов има двама синове – Стоичко и Асен. Понеже бащината къща е малка, братята започват да се замислят за самостоятелен дом. Вместо, обаче да отидат да живеят на друго място, те започват да строят къщите си до бащиния имот. По този начин се обособява бъдещата Тренчова махала.
== Вижте също ==
 
* [[Мазарачево]]
== Библиография ==
* Василев, А. Енциклопедичен речник Кюстендил А – Я, С., 1988 г.
* Делев.П. История на България, 11 клас, С., 2001 г.
* Димитров, Т. Босилеградският край в сръбската експанзия към българските земи до 1920 г. С., 1996 г.
* Захариев, Й. Кюстендилското краищаКраище, К., 2001 г.
* Митов, Я. Гордостта на Явор. Историята на Митовия род., К., 2008 г.
 
[[Категория:Махали в България]]

Навигация