Деяновци: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Премахната редакция 3267482 на 109.93.9.30 (б.) (според османските източници са български владетели) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Деяновци''' или '''Драгаш'''и е [[ |
'''Деяновци''' или '''Драгаш'''и е [[българи|българска]] [[феод]]ална [[династия]] управлявала [[Велбъждско деспотство|Велбъждското деспотство]]. |
||
[[Владение]]то и придобивките си получава по време на управлението на [[Стефан Душан]] и [[Елена Българска]], като основателя на династията [[деспот]] [[Деян (деспот)|Деян]] е бил женен за [[Теодора-Евдокия|Теодора]], която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му [[Стефан Дечански]] с [[Мария Палеологина]]. |
[[Владение]]то и придобивките си получава по време на управлението на [[Стефан Душан]] и [[Елена Българска]], като основателя на династията [[деспот]] [[Деян (деспот)|Деян]] е бил женен за [[Теодора-Евдокия|Теодора]], която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му [[Стефан Дечански]] с [[Мария Палеологина]]. |
||
Версия от 17:57, 10 юни 2010
Деяновци или Драгаши е българска феодална династия управлявала Велбъждското деспотство.
Владението и придобивките си получава по време на управлението на Стефан Душан и Елена Българска, като основателя на династията деспот Деян е бил женен за Теодора, която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му Стефан Дечански с Мария Палеологина.
Потомци на династията Драгаши са последните византийски императори Йоан VIII Палеолог и Константин XI Драгаш, на който след изричното му желание е позволено да носи майчината си фамилия Драгаш. Последните владетели на Морея, както и последните Бранковичи също се явяват потомци на фамилията Драгаш.
След превземането на Константинопол, посредством Тома Палеолог и София Палеологина, Деяновци се явяват династични прародители и предтечи на първия руски цар - Иван Грозни.