Триене: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: ur:رگڑ
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
Във [[физика]]та '''триене''' се нарича [[тангенциален|тангенциалната компонента]] на силата на взаимодействие между две притиснати една към друга повърхности. Триенето води до съпротивление срещу движение между повърхностите и може да предизвика механични [[деформация|деформации]] и нагряване.
Във [[физика]]та '''триене''' се нарича [[тангента|тангенциалната компонента]] на силата на взаимодействие между две притиснати една към друга повърхности. Триенето води до съпротивление срещу движение между повърхностите и може да предизвика механични [[деформация|деформации]] и нагряване.


'''Коефициентът на триене''' е число характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Например [[лед]]ът върху [[метал]] има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а [[гума]]та върху [[асфалтобетон|асфалт]] има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Стойностите на коефициента на триене обикновено са между 0 и 1.
'''Коефициентът на триене''' е число, характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Например [[лед]]ът върху [[метал]] има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а [[гума]]та върху [[асфалт]] има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Стойностите на коефициента на триене обикновено са между 0 и 1. Колкото по-гладки са плъзгащите повърхности, толкова коефициентът на триене е по-малък.


В случая на сцепление '''Силата на триене''' е пропорционална на силата, притискаща повърхностите една към друга, и на коефициента на триене:
В случая на сцепление '''Силата на триене''' е пропорционална на силата, притискаща повърхностите една към друга, и на коефициента на триене:
Ред 9: Ред 9:
където ''F<sub>f</sub>'' е силата на триене, ''F<sub>p</sub>'' е силата, перпендикулярна на контактната повърхнина, а ''μ<sub>f</sub>'' е коефициентът на триене.
където ''F<sub>f</sub>'' е силата на триене, ''F<sub>p</sub>'' е силата, перпендикулярна на контактната повърхнина, а ''μ<sub>f</sub>'' е коефициентът на триене.


При хлъзгане силата на триене зависи и от относителната скорост на двете повърхности, но при малки скорости разликата е незначителна. Въпреки това, тя може да бъде усетена на практика. Рязкото тръгване при бутане/дърпане на предмет в покой спиран от силата на триене се дължи на факта, че коефициентът на триене при хлъзгане е малко по-малък от този при сцепление.
При [[плъзгане]] силата на триене зависи и от относителната скорост на двете повърхности, но при ниски скорости разликата е незначителна. Въпреки това, тя може да бъде усетена на практика. Рязкото тръгване при бутане/дърпане на предмет в покой, спиран от силата на триене се дължи на факта, че коефициентът на триене при плъзгане е малко по-малък от този при сцепление.


Както се вижда от формулата, силата на триене не зависи от размера на контактната площ между двете тела. Нейната [[посока]] е винаги противоположна на посоката на движение. В случая на сцепление става дума за посоката в която би тръгнало тялото ако силата на триене я нямаше.
Както се вижда от формулата, силата на триене не зависи от размера на контактната площ между двете тела. Нейната [[посока]] е винаги противоположна на посоката на движение. В случая на сцепление става дума за посоката, в която би тръгнало тялото, ако силата на триене я нямаше.


При търкаляне също се наблюдава триене, но то нормално е с [[порядък|порядъци]] по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.
Съществува триене и при търкаляне ([[ротация]]), но то е с няколко [[порядък|порядъка]] по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.


[[Категория: Приложна механика]]
[[Категория: Приложна механика]]

Версия от 14:30, 18 юни 2010

Във физиката триене се нарича тангенциалната компонента на силата на взаимодействие между две притиснати една към друга повърхности. Триенето води до съпротивление срещу движение между повърхностите и може да предизвика механични деформации и нагряване.

Коефициентът на триене е число, характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Например ледът върху метал има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а гумата върху асфалт има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Стойностите на коефициента на триене обикновено са между 0 и 1. Колкото по-гладки са плъзгащите повърхности, толкова коефициентът на триене е по-малък.

В случая на сцепление Силата на триене е пропорционална на силата, притискаща повърхностите една към друга, и на коефициента на триене:

където Ff е силата на триене, Fp е силата, перпендикулярна на контактната повърхнина, а μf е коефициентът на триене.

При плъзгане силата на триене зависи и от относителната скорост на двете повърхности, но при ниски скорости разликата е незначителна. Въпреки това, тя може да бъде усетена на практика. Рязкото тръгване при бутане/дърпане на предмет в покой, спиран от силата на триене се дължи на факта, че коефициентът на триене при плъзгане е малко по-малък от този при сцепление.

Както се вижда от формулата, силата на триене не зависи от размера на контактната площ между двете тела. Нейната посока е винаги противоположна на посоката на движение. В случая на сцепление става дума за посоката, в която би тръгнало тялото, ако силата на триене я нямаше.

Съществува триене и при търкаляне (ротация), но то е с няколко порядъка по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.