Цено Марков: Разлика между версии
м Бързо добавяне на Категория:Ренегати от ВМОРО и ВМРО (ползвайки HotCat.js) |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
'''Цено Марков''', приел по-късно името '''Цено Маркович''' или '''Цене Маркович''' ({{lang-sr|Цене Марковић|Cene Marković}}) e [[войвода]] на [[ВМОРО]], по-късно станал [[сърбоман]] |
'''Цено Марков''', приел по-късно името '''Цено Маркович''' или '''Цене Маркович''' ({{lang-sr|Цене Марковић|Cene Marković}}) e [[войвода]] на [[ВМОРО]], по-късно станал [[сърбоман]]ин и оглавил чета на [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|сръбската въоръжена пропаганда]], действала в Западна Македония . |
||
==Биография== |
==Биография== |
Версия от 22:45, 21 юни 2010
Цено Маркович | |
сърбомански войвода | |
Роден |
Йелошник, днес Република Македония |
---|---|
Починал | ?
|
Цено Маркович в Общомедия |
Цено Марков, приел по-късно името Цено Маркович или Цене Маркович (Шаблон:Lang-sr) e войвода на ВМОРО, по-късно станал сърбоманин и оглавил чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Западна Македония .
Биография
Роден е през 1864 година в Тетовско, където живее до петнадесетата си година, след което заминава на гурбет в България, а после и в Русия. По време на престоя си в Русия завършва подофицерска школа, известно време служи на руска служба, след което се връща в България, а след това заминава за Македония и се включва като войвода в борбата на ВМОРО срещу османското владичество. По-късно обаче се присъединява към сръбските четници и започва да действа срещу българските чети в Западна Македония. При започването на Балканската война напада турските караули на Мердара.
В началото на Първата световна война се бие при Белград против австро-унгарските войски, а след това е изпратен от сръбските служби да противодейства срещу дейността на българското разузнаване. След разгрома на сръбските войски през 1915 година и настъплението на българската армия в района на Тетово Цено Маркович успява да се спаси и бяга пеш в Албания.
Впоследствие се бие на Солунския фронт. Жени се в Битоля, но скоро след това заминава на север със сръбската армия. След края на войната се завръща в къщи и заварва изгорял дома си, запален в знак на отмъщение, при който пожар изгаря цялото село Йелошник.[1]