Шестоднев (Йоан Екзарх)

Шестоднев (на гр. Η Εξαήμερος Δημιουργία) е общо название на шестте дни в които Бог сътворява света, а също така тълкования на св. отци на църквата за сътворението на света.

Най-известните съчинения са на св. Василий Велики [1] и на св. Йоан Екзарх Български.[2]

От 16 в. насам в руският иконопис има сюжет "шестоднев". [3]

Шестоднев на Йоан Екзарх

[4]

Жанрови особености Философскотълкователен жанр; философско съчинение с естествено научно съдържание и тълкователно-нравоучителен характер.

Израз е на стремежа на средновековния книжовник да обхване божието творение в картината на света и да изясни същността на сътворението. Принципа при изграждане на текста е сакрализираната представа за последователността на божиите дела. Книгата е предназначена не за обикновения човек, а за образования читател (кръгът около княз Симеон и новосъзадаващото се българско духовенство).

Източници Шестодневът на Йоан Екзарх е компилация от различни автори, но той прави свои оригинални допълнения.

• Василий Велики (330 - 378) - Един от отците на църквата, ранносредновековен писател със заслуги за развитието на философския език на Християнството. Бил е Ритор, адвокат, отшелник.
• Йоан Филопон (470 - 550) - Религиозен философ опитал се да успореди Аристотеловата философия с християнското учение ("За строежа на света").
• Севериан Гавалски (IV век) - Епископ на град Гавал в Сирия. Пише слова върху Битие.
• Аристотел (384 - 323 пр.н.е.) - Чрез него се възприемат античните идеи в християнската култура.

Композиция Книгата е изградена от Пролог и шест части.(Шест философски беседи, които отразяват последователността на божиите действия при сътворението на Света. Всяко едно слово е посветено на отделен ден от седмицата.)

Пролог - Представен е собственият творчески процес и има обръщение към княз Симеон.

Първото слово е посветено на сътворяването на светлината и мрака, на небето и земята.

Второто - на водата и твърдта.

Третото - на растенията.

Четвъртото - на небесните светила.

Петото - на сътворяването на животните.

Шестото - на човека (tvarite).

Специфика на естественото научно познание - Различава се много от съвременните ни представи. - То е съчетание от образно и логическо осмисляне на творението. - Книгата е наследник на ранно-християнските енциклопедични традиции. Популярни съчинения, в които се описва светът и се правят опити за интерпретацията му. - Различните науки не са разделени според темата на изследване. - Картината на света е йерархична. Темата за превъзходството на човека над останалите живи твари е застъпено многократно Според Йоан Екзарх човекът заема най-висшето място в творението, защото е създадено по божи "образ и подобие" и носи частица от божия дух. - Разказва се за устройството на човешкото тяло, за различните създания, за природните явления. Дават се данни и за зодиите.

Обща характеристика Утрвърждава се християнският възглед в българската култура и се дават представи за неговото създаване. Внася в историята на България една завършена, философски цялостна картина на света. Използват се основните похвати на логиката - сравняване и тълкуване.

Литература

• E. Grant. Science and Religion, 400 BC-AD 1550: From Aristotle to Copernicus. Baltimore: Johns Hopkins University Press, 2004.
• F.E. Robbins. The Hexaemeral Literature: A Study of the Greek and Latin Commentaries on Genesis. Chicago: University of Chicago Press, 1912.

Външни препратки

• Hexameron - на англ.
• Писания на Василий Велики, вкл. Шестоднев
• Шестоднев на Василий Велики на гръцки
• Шестоднев на Йоан Екзарх: (Пролог; вж вдясно за останалите части)