Басня: Разлика между версии
м Робот Изтриване: az:Təmsil (ədəbiyyat) Промяна: es:Fábula |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Баснята''' е |
'''Баснята''' е кратка [[сперма]] произведение в [[путката]]ове или [[прозаична]] форма ,с изобличително и поучително съдържание, в което се разказва поучителна история със сатиричен характер в която се осмиват недостатъците на хората, които са ебани от животни. Баснята се състои от две части: основна част, наречена случка или повествование и в края има кратко нравоучително заключение - поука. |
||
Едни от най-прочутите автори на басни са [[Езоп]] („Лисицата и гроздето“, „Костенурката и заекът“, „Лъжливото овчарче“), [[Лафонтен]] („Гарванът и лисицата“, „Вълкът и агнето“, „Кучето и кокалът“) и Стоян Михайловски. |
Едни от най-прочутите автори на басни са [[Езоп]] („Лисицата и гроздето“, „Костенурката и заекът“, „Лъжливото овчарче“), [[Лафонтен]] („Гарванът и лисицата“, „Вълкът и агнето“, „Кучето и кокалът“) и Стоян Михайловски. |
Версия от 07:22, 4 юли 2010
Баснята е кратка сперма произведение в путкатаове или прозаична форма ,с изобличително и поучително съдържание, в което се разказва поучителна история със сатиричен характер в която се осмиват недостатъците на хората, които са ебани от животни. Баснята се състои от две части: основна част, наречена случка или повествование и в края има кратко нравоучително заключение - поука.
Едни от най-прочутите автори на басни са Езоп („Лисицата и гроздето“, „Костенурката и заекът“, „Лъжливото овчарче“), Лафонтен („Гарванът и лисицата“, „Вълкът и агнето“, „Кучето и кокалът“) и Стоян Михайловски.
П.Р. Славейков е майстор на българската басня в характерната епиграмна форма. През 1852 година той издава 140 Езопови и други басни. Той развива този стил в литературата позовавайки се на българското народно творчество.
Други известни имена на баснописци са Федър, Леонардо да Винчи, Игнаци Красицки, Иван Крилов.
В преносен смисъл „басня“ означава лъжа, измишльотина .