Емерих Фривалдски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
}}
}}


Д-р '''Емерих (Имре) Фривалдски фон Фривалд''' (1799-1870) е [[Унгария|унгарски]] [[ботаника|ботаник]] и [[ентомология|ентомолог]]. [[Уредник]] на националния музей в [[Будапеща]] (1822-51). През първата половина на 19-ти век, покрай събирането на растения и животни за Националния музей в Будапеща, се заема и с проучване на флората и фауната на Балканския полуостров.
Д-р '''Емерих (Имре) Фривалдски фон Фривалд''' ({{lang-hu|Frivaldszky Imre}}) (1799-1870) е [[Унгария|унгарски]] [[ботаника|ботаник]] и [[ентомология|ентомолог]]. [[Уредник]] на националния музей в [[Будапеща]] (1822-51). През първата половина на 19-ти век, покрай събирането на растения и животни за Националния музей в Будапеща, се заема и с проучване на флората и фауната на Балканския полуостров.


От 1833 до 1870 организира седем природоначуни експедиции на Балканите (по-голямата част от който по това време е част от Отоманската империя) и веднъж сам посещава Балканите. От значение за флората и фауната на България за първите две експедиции (през 1833 и 1834-1837 г.)
От 1833 до 1870 организира седем природоначуни експедиции на Балканите (по-голямата част от който по това време е част от Отоманската империя) и веднъж сам посещава Балканите. От значение за флората и фауната на България за първите две експедиции (през 1833 и 1834-1837 г.)

Версия от 12:27, 6 юли 2010

Емерих (Имре) Фривалдски
унгарски ботаник

Роден
Починал
Емерих (Имре) Фривалдски в Общомедия

Д-р Емерих (Имре) Фривалдски фон Фривалд (Шаблон:Lang-hu) (1799-1870) е унгарски ботаник и ентомолог. Уредник на националния музей в Будапеща (1822-51). През първата половина на 19-ти век, покрай събирането на растения и животни за Националния музей в Будапеща, се заема и с проучване на флората и фауната на Балканския полуостров.

От 1833 до 1870 организира седем природоначуни експедиции на Балканите (по-голямата част от който по това време е част от Отоманската империя) и веднъж сам посещава Балканите. От значение за флората и фауната на България за първите две експедиции (през 1833 и 1834-1837 г.)

На базата на събраните материали е описал голям брой растения и животни, нови за науката. Сред по-известните от тях са растението Родопски силивряк (Haberlea rhodopensis Friv.), известно също като "възкръсващо растение", тъй като в отделни случаи изсушени (хербаризирани) растения, след като бъдат отново навлажнени, "оживяват" до 30 месеца след изсушаването им(!) Друг вид, описан от Фривалдски като нов за науката, е познатата на всички гугутка (Streptopelia decaocto Friv.). Родината на тази птица е Индия. През 17-18 век започва да се разпространява на северозапад и през първата половина на 19-ти век е достигнала до Балканския полуостров, където я намират хората от експедициите на Фривалдски.