Пандектна система: Разлика между версии
Нова страница: '''Пандектната правна система''' ({{lang-de|Pandektenwissenschaft}}, {{lang-de|Pandektistik}}) е начина на организиране на [... |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Пандектната правна система''' ({{lang-de|Pandektenwissenschaft}}, {{lang-de|Pandektistik}}) е начина на организиране на [[гражданско право|гражданското право]] от [[немска правна школа|немската правна школа]] през [[19 век]]. |
'''Пандектната правна система''' ({{lang-de|Pandektenwissenschaft}}, {{lang-de|Pandektistik}}) е начина на организиране на [[гражданско право|гражданското право]] от [[немска правна школа|немската правна школа]] през [[19 век]]. |
||
Пандектната система, редом с [[романска система|романската (френската) правна система]] формират корпуса на т.нар. [[континентална правна система]], която се придържа към [[римско право|римското право]], следвайки традициите от [[античност]]та. Другата правна система е [[англо-саксонска правна система|англо-саксонската]], основана на [[прецедент]]а. |
Пандектната система, редом с [[романска система|романската (френската) правна система]] формират корпуса на т.нар. [[континентална правна система]], която се придържа към [[римско право|римското право]], следвайки традициите от [[античност]]та. Другата правна система е [[англо-саксонска правна система|англо-саксонската]], основана на [[прецедент]]а. |
||
Пандектната система е възприета в [[Германия]], [[Швеция]], [[Финландия]], [[Австрия]] и [[Русия]]. Тя следва [[система]]та на [[Германски граждански кодекс|германския граждански кодекс]] ({{lang-de|Gemeines Recht}}), влязъл в сила на 1 януари 1900 г., който разделя гражданското право на две части - обща и специална ([[вещно право|право]], [[облигационно право|облигационно]], [[семейно право|семейно]], [[наследствено право|наследствено]] и по-сетне и [[право на интелектуалната собственост]]). [[Кодекс|Кодифициране]]то на германското гражданско право започва от 1896 г. |
Пандектната система е възприета в [[Германия]], [[Швеция]], [[Финландия]], [[Австрия]] и [[Русия]]. Тя следва [[система]]та на [[Германски граждански кодекс|германския граждански кодекс]] ({{lang-de|Gemeines Recht}}), влязъл в сила на 1 януари 1900 г., който разделя гражданското право на две части - обща и специална ([[вещно право|право]], [[облигационно право|облигационно]], [[семейно право|семейно]], [[наследствено право|наследствено]] и по-сетне и [[право на интелектуалната собственост]]). [[Кодекс|Кодифициране]]то на германското гражданско право започва от 1896 г. |
||
[[Идеология|Идеологически]] пандектната система следва наследството на [[римско частно право|римското частно право]], строго придържайки се към принципните му постановки. Основен [[източник на правото]] при пандектните системи е [[закон]]а под формата на писмен [[нормативен акт]]. |
[[Идеология|Идеологически]] пандектната система следва наследството на [[римско частно право|римското частно право]], строго придържайки се към принципните му постановки. Основен [[източник на правото]] при пандектните системи е [[закон]]а под формата на писмен [[нормативен акт]]. |
||
Правните системи на държавите от [[Северна Европа|Северна]], [[Централна Европа|Централна]], [[Източна Европа|Източна]] и [[Югоизточна Европа]] са пандектни. |
|||
Българската система на организация на гражданското право е принципно пандектна, с някои условности и отклонения от същността в насока на романската (френска) правна система. Българското право е реципирало някои [[правен институт|правни институти]] от френското законодателство. |
Българската система на организация на гражданското право е принципно пандектна, с някои условности и отклонения от същността в насока на романската (френска) правна система. Българското право е реципирало някои [[правен институт|правни институти]] от френското законодателство. |
||
Версия от 21:12, 14 юли 2010
Пандектната правна система (Шаблон:Lang-de, Шаблон:Lang-de) е начина на организиране на гражданското право от немската правна школа през 19 век.
Пандектната система, редом с романската (френската) правна система формират корпуса на т.нар. континентална правна система, която се придържа към римското право, следвайки традициите от античността. Другата правна система е англо-саксонската, основана на прецедента.
Пандектната система е възприета в Германия, Швеция, Финландия, Австрия и Русия. Тя следва системата на германския граждански кодекс (Шаблон:Lang-de), влязъл в сила на 1 януари 1900 г., който разделя гражданското право на две части - обща и специална (право, облигационно, семейно, наследствено и по-сетне и право на интелектуалната собственост). Кодифицирането на германското гражданско право започва от 1896 г.
Идеологически пандектната система следва наследството на римското частно право, строго придържайки се към принципните му постановки. Основен източник на правото при пандектните системи е закона под формата на писмен нормативен акт. Правните системи на държавите от Северна, Централна, Източна и Югоизточна Европа са пандектни.
Българската система на организация на гражданското право е принципно пандектна, с някои условности и отклонения от същността в насока на романската (френска) правна система. Българското право е реципирало някои правни институти от френското законодателство.
Представителите на немската правна школа, създали пандектната система през 19 век са Георг Фридрих Пухта, Карл Адолф фон Вандероф, Георг Арнолд Хайзе, Бернхард Виндшайд и Хайнрих Дернбург.
Като правна философия, пандектната система съчетава римското частно право с естественото право. Пандектната система, в сравнение с останалите правни системи, създава обективност, ограничавайки субективния съдийски фактор при правоприлагането, формулирайки и предписвайки конкретни и единообразни правила за прилагане от гражданския съд за всеки казус.