Никола Войновски: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
3921 байтове добавени ,  преди 12 години
редакция без резюме
м (Grammar: 4;)
Редакция без резюме
}}
 
'''Никола Дончов Войновски''' е участник в националноосвободителното движение., военен ръководител на [[Ботева чета|Ботевата чета]].
[[Картинка:Doncho Stoyanov i Nikola Vojnovski.jpg|мини|дясно|240п|Дончо Стоянов и Никола Войновски]]
 
 
== Биография ==
Никола е роден в [[Габрово]] на [[9 ноември]] [[1849]] г. в семейството на Дончо Стоянов, родом от Габровските колиби [[Бойновци]]. Буден и родолюбив българин, той взел дейно участие в тъй наречената [[Хаджиставрева буна]] през [[1862]] г., след което, за да не попадне в ръцете на турските власти, емигрирал в гр. [[Галац]], [[Румъния]]. Там Дончо отворил кафене, средище на българската патриотична емиграция. Начално образование Никола получил в родния си град Габрово. Бил 13-годишен, когато избухнал бунтът на Хаджи Ставри, за който запазил в съзнанието си неизличими спомени.
 
НиколаПрез Дончов[[1865]] г. Войновски е(както роденпо-късно навидоизменил [[9името ноември]]си) [[1849]]завършил г.трети клас и продължил образованието си в селоГалац. [[Бойновци]]Научил румънски, Габровско.гръцки, Презфренски, 1876италиански ги руски език. завършваПо-късно заминава за [[Одеса|Одеското]], юнкерскокъдето (военно-пехотно)постъпил в юнкерското Николаевско военнопехотно училище. Завършва през [[1876]] г. с чин [[лейтенант|поручик]] от [[Русия|руската]] армия.
 
През есента на [[1875]] г. Никола Войновски се е срещнал с [[Христо Ботев]], който дошъл с призив към българите в руската армия да вземат участие в подготвяното въстание в България. Никола се отзовал на поканата с готовност, подал оставка и през април 1876 г. заминал за [[Букурещ]], където веднага се включил в организацията на четата. Идеята на [[Димитър Икономов]] за овладяване на австрийския речен кораб [[Радецки (кораб)|„Радецки"]] била възприета от Ботев. Той съставил конкретния план и възложил изпълнението му на Войновски, който притежавал всички познания и умения на младши офицер. Овладяването на „Радецки" се извършило при безупречен ред и дисциплина.
 
След като четата дебаркирала при [[Козлодуй]], войводата Христо Ботев официално представил Войновски като военен ръководител. На [[18 май]] в подножието на местността Милин камък, черкезки конни отряди нападнали четата от три страни. Въпреки изненадата, благодарение на Войновски, който избрал добра позиция и построил хората в боен ред, четата била спасена от разгром.
== Четничество ==
 
През целия ден на [[20 май]] се водила непрекъсната, жестока и неравна битка във Врачанския балкан. Четата била разделена на два отряда: Авангардът, начело с Войновски, заема гребена на Камарата с фронт на север и запад. Останалите, сред които са Ботев и щаба, се съсредоточават на вр. Купена и Околчица. Редовна турска армия от около два табора под командването на Хасан Хейри бей атакува левия фланг на отбраната, а срещу останалата част от четата позиции заемат башибозуците. Нападението е отбито със стрелкови огън, след което турците решават да обходят и изолират отделните позиции на четниците. Никола Войновски, отгатнал замисъла на противника, веднага парира тези опити, а башибозушката атака срещу Купена е отхвърлена с контраатака. За да не бъде изолиран и обкръжен, Войновски в крайна сметка изтегля авангарда от първоначалните му позиции и заема кръгова отбрана на Купена. Постепенно цялата чета се концентрира около вр. Купена, вр. Околчица и падината между тях. Ожесточеният бой продължава до свечеряване, когато огънят отслабва, турските войски се оттеглят, а прежаднелите четници се втурват да утолят жаждата си. Точно по това време, вечерта на 20 май 1876 г., някъде в долината между Купена и Околчица, пада убит Христо Ботев.
Определен е за военен ръководител на четата (200 души) на [[Христо Ботев]] във [[Влашко]]. На 16 май 1876 г. войводата Христо Ботев се качва от [[Гюргево]] с група четници на австрийския параход „[[Радецки]]”.
 
СВойновски 15е душиизбран Войновскиза войвода на четата и под негово ръководство тя води последния си бой в района на с. [[Лютиброд]]. Остатъкът от дружината се добираразпада дона части. По това време към него се присъединяват [[Димитър Тодоров]] - Димитрото и още няколко оцелели четници от Ботевата чета и тръгват към [[Троян]]ския балкан. С 15 души Войновски се добира до Троянския балкан. На [[13 юни]] 1876 г. в района на селос. [[Шипково]] четата е разбита окончателно. Никола Войновски е убит на [[15 юни]] /28 юни по нов стил/ 1876 г., ударен в гърдите. Смъртоносно ранен успява да пропълзи десетина метра, като подкрепял своите другари с думите:"Дръжте се, момчета!" Така разказва Димитър Тодоров, който е бил ранен в ръката и е станал свидетел на гибелта на Никола Войновски.
Разделена на взводове и командвана от Войновски, четата с усилен марш се отправя на юг. На 18 май край село [[Баница (Област Враца)|Баница]] в местността [[Милин камък]] води първото си сражение и дава първите си жертви. Ръководството на четата решава да се отправи към [[Стара планина|Балкана]].
 
Призори на 20 май достигат [[Враца|Врачанския балкан]], преследвани от [[башибозук|башибозуци]] и редовна войска. Войновски разполага четата по стратегически най-целесъобразен начин на върховете Камарата, Купена и [[Околчица]] и при разразилото се сражение четниците не дават нито една жертва. Привечер Ботев загива.
 
След убийството на Ботев, Войновски е избран за войвода на четата и под негово ръководство тя води последния си бой в района на село [[Лютиброд]]. Остатъкът от дружината се разпада на части. По това време към него се присъединяват Димитър Тодоров - Димитрото и още няколко оцелели четници от Ботевата чета и тръгват към Троянския балкан.
 
С 15 души Войновски се добира до [[Троян]]ския балкан. На 13 юни 1876 г. в района на село [[Шипково]] четата е разбита окончателно. Никола Войновски е убит на 15 юни /28 юни по нов стил/ 1876 г., ударен в гърдите. Смъртоносно ранен успява да пропълзи десетина метра, като подкрепял своите другари с думите:"Дръжте се, момчета!" Така разказва Димитър Тодоров, който е бил ранен в ръката и е станал свидетел на гибелта на Никола Войновски.
 
== Любопитно ==
Главата на Войновски била отрязяна от потерджиите и занесена в Троян. Останалите му другари успяват да оцелеят, но след 3 дни са заловени, предадени от хора от с. Шипково.
 
Главата на Войновски била отрязяна от потерджиите и занесена в Троян. Останалите му другари успяват да оцелеят, но след 3 дни са заловени, предадени от хорабългари отв с. Шипково.
 
В село [[Чифлик (Област Ловеч)|Чифлик]], Община Троян, е издигнат паметник на Никола Войновски.
 
 
== Източници ==
* В-к "Независимост", бр.1515 и 1516/01 и 02.06.1926 г.
* Тодоров Д."Спомени",С.1928 г.
* Енциклопедия България, т.1/1978 г.,с.737
 
 
590

редакции

Навигация