Договор „Две плюс четири“: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
'''Договорът "Две плюс четири"''' е [[международен договор]] подписан в [[Москва]] на [[12 септември]] [[1990]] година. Влиза в сила на 15 март 1991 година.
'''Договорът "Две плюс четири"''' е [[международен договор]] подписан в [[Москва]] на [[12 септември]] [[1990]] година. Влиза в сила на 15 март 1991 година.


Договорът признава суверенитета на [[ФРГ]] върху бившата [[ГДР]] в резултат от преговорите във формат "две плюс четири" - ФРГ и ГДР и четирите [[велики сили]] победителки от [[Втора световна война|Втората световна война]]. Това е актът по силата на който е променено за първи път териториалното статукво в [[Европа]] след края на Втората световна война.
Договорът признава суверенитета на [[ФРГ]] върху бившата [[ГДР]] в резултат от преговорите във формат "две плюс четири" - ФРГ и ГДР и четирите [[велики сили]] победителки от [[Втора световна война|Втората световна война]]. Това е [[акт]]ът по силата на който е променено за първи път териториалното статукво в [[Европа]] след края на Втората световна война.


== Преговорите ==
== Преговорите ==

Версия от 15:08, 21 юли 2010

Триумфалната корона на триумфалната арка на Бранденбургаската врата

Договорът "Две плюс четири" е международен договор подписан в Москва на 12 септември 1990 година. Влиза в сила на 15 март 1991 година.

Договорът признава суверенитета на ФРГ върху бившата ГДР в резултат от преговорите във формат "две плюс четири" - ФРГ и ГДР и четирите велики сили победителки от Втората световна война. Това е актът по силата на който е променено за първи път териториалното статукво в Европа след края на Втората световна война.

Преговорите

Начало на преговорите за международно саниране на падането на Берлинската стена се слага по време на конференция на тема "Открито небе", състояла се в Отава на 13 февруари 1990 г. Преговорите във формат "две плюс четири" са проведени в четири кръга: 5 май в Бон, 22 юни в Берлин, 17 юли в Париж (с участието на Полша) и на 12 септември в Москва.

В хода на преговорите въпросът за промененото статукво остава отворен. На 10 септември 1991 г. по време на телефонен разговор между последния съветски президент Михаил Горбачов и канцлерът Хелмут Кол се постига договореност за оттеглянето на съветските войски от ГДР до края на 1994 г., като Германия поема разходите. Преговорите са мъчителни най-вече поради позицията на Франция и Великобритания по тях. Тези две страни настояват процесът на обединение да се отложи за по-дълъг период от време, опасявайки се от прекалено германско засилване на Стария континент. Британското правителство прави последен отчаян опит да се забави процеса на обединение, като изисква неприемливото за съветската страна искане след обединението британските войски да имат правото на провеждане на военни учения на територията на бившата ГДР. Съветската страна отхвърля това искане категорично. В крайна сметка, в нощта на 11-ти срещу 12-ти септември държавният секретар Джеймс Бейкър, по настояване на немския си колега Ханс-Дитрих Геншер успява да убеди британската страна да оттегли това свое искане, с което отпада и последната дипломатическа пречка за международно признание на обединението на Германия.

Ратификация

Договорът окончателно решил обединението на Германия от съюзниците през Втората световна война е ратифициран от всички страни по него, като последната ратификация е на Върховния съвет на СССР от 4 март 1991 г.

Съдържание

Договорът възстановява немското единство и окончателно потвърждава пълния суверенитет на Германия над територията над двете немски държави, включително и по отношение на своите вътрешни и външни работи. Единна Германия включва териториите на ГДР, Федерална република Германия и Западен Берлин, като Германия се отказва от териториални претенции към съседни страни, като същевременно потвърждава отказа на немската държава от производство, притежаване и разпореждане с ядрени, биологични и химически оръжия.

Въоръжените сили на обединена Германия в рамките на 3-4 години трябва да се сведат до 370 000 души. Съветските войски от територията на бившата ГДР следва да завършат изтегляето си до края на 1994 г., а чужди негермански войски и ядрени оръжия и установки за изстрелването им няма за в бъдеще да бъдат разполагани на територията на бившата ГДР.

Упълномощени представители на страните по договора

Договорът с който се възстановява суверенитета на Германия е подписан от:

  1. за ФРГ - от министъра на външните работи Ханс-Дитрих Геншер;
  2. за ГДР - от председателя на Съвета на министрите на ГДР Лотар де Мезер;
  3. за Франция - френския външен министър Ролан Дюма;
  4. за СССР - от съветския външен министър Едуард Шеварднадзе;
  5. за Обединеното кралство - от британския външен министър Дъглас Хърт и
  6. за Съединените щати - от щатския държавен секретар Джеймс Бейкър.

Геополитически, решението по договора е взето в Кремъл през 80-те година на 20 век (виж Перестройка), а през лятото на 1991 г. СССР изчезва от политическата карта на света. На неговото място е възстановена Русия, като СССР е заменен от ОНД.

Източници

Външни препратки