П

П, п е буква от кирилицата. Обозначава звука /п/. В старобългарската азбука има название покои, съответно в църковнославянска — покой, което означава "мир", "покой", "спокойствие", "отдих", а така също и "кончина". П в глаголицата се изписва така и има числова стойност 90. В кирилицата обикновено е 17-та поред, изглежда така и има числова стойност 80. Произлиза директно от гръцката буква Пи, а глаголическата буква прилича на семитското "пе" (ף).

При въвеждането на гражданския шрифт първоначално буква П е изглеждала като латинската буква n (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнния му вариант остава да се използва само в ръкописни и художествени шрифтове. В типографският курсив от средата на 18 до средата на 19 век главната буква П има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременнат главна буква Л. По това време буква Л има само островърха форма — Λ, а не е с квадратен връх, както е днес.

Интересно е да се отбележи, че малката буква п в ръкописните шрифтове в Сърбия и Република Македония нямат n-образна форма, а изглежда като u с чертичка — .

Вижте също

• Пи