Стефан (светец)

Убийството с камъни на Свети Стефан - картина на Рембранд (1625 г.)

Свети Стефан Първомъченик (Шаблон:Lang-el) е първия християнски мъченик, великомъченик за християнската вяра.

Стефан е елинизиран евреин, приел християнството и ръкоположен за дякон. Убит с камъни пред стените на Йерусалим през 35 г. (33-36 г.). Основен източник за службата и мъченичеството на свети Стефан са деянията на светите апостоли от Новия завет. Свети Стефан се тачи като първомъченик - великомъченик за вярата, архидякон и един от Седемдесетте апостоли.

Паметта му се почита от Православната църква на 27 декември, а от Католическата - на 26 декември по Коледата, а на 2 август се възпоменава пренасянето на светите му мощи.

Живот и дела

След Христовото разпятие, в Йерусалим числото на вярващите в месията Христос пророкуван за богоизбраните все повече се увеличавало, даже сред еврейските свещеници (виж INRI). Това силно обезпокоило членовете на Синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, но не успели да противостоят на неговата духовна сила и мъдрост, и в яростта и беса си прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред Синедриона, че уж богохулствал и бил нарушавал Мойсеевия закон. Намерили се и лъжесвидетели, които потвърдили тези клевети.

Повикали Стефан в Синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: спасението му от тежкото египетско робство; чудодейното му извеждане от пустинята след 40 години скиталчество; даването му на скрижалите със завета; устройването на скинията, а след това и на Соломоновия храм със Светая Светих с кивота; пращането му пророци и проповедници на Божието слово, които му възвестявали за приближаване идването на Христа; като Свети Стефан напомнил на този избран от Бога народ, че нарушавал Божия закон, убивайки пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа.

„

Твърдоглави и необрязани по сърце и уши, вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!

“

Тези думи възбудили яростта и бесовете на слушателите му членове на Синедриона, като деянията предават, че те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. А Стефан, изпълнен от Светия Дух, веднага прекъснал речта си, поглеждайки на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал:

„

Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!

“

След това Божие откровение открило се пред Стефан всички членове на Синедриона единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, и започнали да хвърлят камъни върху него. През това време Стефан се молил изричайки: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След което коленичил извиквайки на висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" или "Господи прости им, те незнаят какво правят!" според друга трактовка, и с тия думи предал Богу Дух за вечна Слава Божия.

Историята със Стефан се случила непосредствено след Христовото разпятие и преди Александрийския погром.

Източници

• Св. първомъченик и архидякон Стефан

Вижте също

• Проповед на планината
• Йерусалимски събор